Григорий започна демонстрацията. Кимна на Исак, мъж на неговата възраст и капитан на футболния отбор на фабриката. Исак отвори калъпа. После двамата с Варя вдигнаха полиран дървен шаблон на влаково колело. Самият шаблон беше твърде умело изработен, със спици с елипсовиден профил, скосени от главината към фланеца. Колелото беше за голям локомотив 4-6-4 и бе високо почти колкото двамата работници.
Притиснаха го в дълбоко корито, пълно с отливна смес от влажен пясък. Върху шаблона Исак сложи друга чугунена форма, която очерта шините и фланеца. Накрая затвориха голямата форма отгоре.
След малко я отвориха отново и Григорий огледа вдлъбнатината, направена от шаблона. Не се виждаха неравности и дефекти. Поля отливната смес с мазна черна течност и отново затвориха формата.
— Моля, отдръпнете се на безопасно разстояние — подкани той гостите. Исак премести улея, водещ от вагрянката, над фунията върху калъпа. Тогава Григорий дръпна ръчката и вагрянката се наклони.
Разтопената стомана се заизлива бавно във формата. От дупките в нея със съскане се измъкна пара от влажния пясък. Григорий знаеше от опит кога да вдигне вагрянката обратно и да прекрати изливането.
— Следващата стъпка е да се дооформи колелото — обясни той. — Понеже горещият метал изстива бавно, съм приготвил друго колело, което изляхме по-рано.
Вече го бяха поставили на един струг и Григорий кимна на Константин, стругаря, син на Варя. Той беше висок и мършав интелектуалец с рошава черна коса и председателстваше болшевишките семинари. Двамата с Григорий бяха най-добри приятели. Стартира електрическия мотор и завъртя колелото с голяма скорост. Започна да го оформя с пила.
— Моля, стойте настрани от струга — предупреди гостите Григорий, надвиквайки воя на машината. — Ако го докоснете, може да загубите пръст, както се случи с мен, когато бях на дванайсет. — Безименният пръст на лявата му ръка представляваше грозно чуканче. Забеляза как граф Маклаков го гледа с раздразнение. Графът не обичаше да му се напомня за човешката цена на печалбите му. Княгиня Беа пък изглеждаше поравно отвратена и заинтригувана, и Григорий се зачуди дали тя не таи някакъв нездрав интерес към нищетата и страданието. Необичайно беше за една дама да обикаля фабрики.
Даде знак на Константин и той спря струга.
— Следва да проверим размерите на колелото с шублер — вдигна инструмента той. — Колелата на влаковете трябва да имат еднакви размери до милиметър. Ако диаметрите на две от тях се разминават с повече от една шестнадесета от инча, което е горе-долу дебелината на върха на молив, колелото трябва да се претопи и да се направи отново.
Фицхърбърт попита на развален руски:
— Колко колела можете да направите на ден?
— Средно по шест-седем, без да броим дефектните.
Американецът също се намеси:
— Какво е работното ви време?
— От шест сутринта до седем вечерта. От понеделник до събота. В неделя ни е позволено да ходим на църква.
Едно малко момче влетя в работилницата, преследвано от викаща жена, вероятно майка му. Григорий посегна към малкия, за да го дръпне от пещта. Момчето му се изплъзна и се заби в княгиня Беа. Ниско остриганата му глава звучно я халоса в ребрата. Тя болезнено пое дъх. Момчето спря рязко, зашеметено. Княгинята яростно отметна ръка и го зашлеви така, че то се олюля и Григорий се побоя да не падне. Американецът каза нещо рязко на английски, а тонът му беше изненадан и възмутен. В следващия миг майката грабна детето в силните си ръце и се извърна.
Канин изглеждаше уплашен, вероятно подозираше, че ще обвинят него. Побърза да каже на княгинята:
— Ваше най-високо превъзходителство, ранена ли сте?
Княгиня Беа беше видимо ядосана, обаче пое дълбоко дъх и отвърна:
— Няма ми нищо.
Съпругът й и графът я доближиха притеснени. Само Дюър остана на място, а по лицето му бяха застинали отвращение и неодобрение. „Шокиран беше от шамара“, отгатна Григорий и се зачуди всички американци ли са толкова мекушави. Един шамар нищо не значеше — Григорий и Лев редовно получаваха бой с пръчки като деца във фабриката.
Гостите почнаха да се разотиват. Григорий се боеше да не изпусне възможността да разпита посетителя от Бъфало. Дръзко докосна ръкава на Дюър. Руски аристократ би реагирал с възмущение и би го изблъскал или ударил заради наглостта му, но американецът се обърна към него с учтива усмивка.
— Вие сте от Бъфало, Ню Йорк, господине?
— Точно така.