Етел се целуваше така, сякаш й остава само минута живот.
Стояха в апартамента Гардения, до покритото легло, всеки обгърнат в ръцете на другия. Тя смучеше езика му, хапеше устните му и прокарваше език по шията му, и в същото време го галеше по косата, стискаше врата му, мушкаше длани под жилетката му и ги търкаше в гърдите му. Когато накрая се откъснаха един от друг задъхани, Етел улови лицето му, задържа главата му, взря се в него и каза:
— Толкова си прелестен.
Фиц седеше на ръба на леглото и държеше ръцете й, а тя стоеше пред него. Знаеше, че някои прелъстяват слугините си редовно, но той никога не беше го правил. На петнадесет се беше влюбил в една прислужница в къщата им в Лондон, но майка му незабавно отгатна какво се случва и след няколко дни уволни момичето. Баща му се усмихна и рече:
— Все пак, добър избор.
Оттогава не беше посягал на прислугата. Но не можеше да устои на Етел.
— Защо се върна? Трябваше да си в Лондон до края на май — попита тя.
— Исках да те видя. — Фиц разбираше, че й е трудно да му повярва. — Все си мислех за теб, по цял ден, всеки ден и просто трябваше да се върна.
Тя се приведе и пак го целуна. Без да отлепя устни от нейните, Фиц бавно се отпусна на леглото и я придърпа към себе си, докато тя не легна върху него. Толкова беше слабичка, че тежеше не повече от дете. Косата й се измъкна от иглите и той зарови пръсти в лъскавите къдрици.
След известно време тя се изтърколи и задъхана легна до него. Фиц се облегна на лакът и я погледна. Беше го нарекла прелестен, но в момента тя бе най-красивото създание, което той беше виждал някога — с пламнали страни, с разбъркана коса, с червени устни, влажни и леко разделени. Тъмните й очи го гледаха с обожание.
Постави длан на ханша й, погали бедрото й. Тя покри ръката му със своята и я задържа сякаш от страх да не би той да отиде твърде далеч.
— Защо ти викат Фиц? Името ти е Едуард, нали? — попита го.
Фиц беше сигурен, че тя говореше в опит да поохлади малко страстите им.
— Започна в училище — отговори й. — Всичките момчета си имаха прякори. Тогава по време на една ваканция Валтер фон Улрих дойде с мен у дома и Мод го прихвана от него.
— Преди това как те наричаха родителите ти?
— Теди.
— Теди. — Етел сякаш вкуси името. — Харесва ми повече от Фиц.
Отново започна да гали бедрото й и този път тя му позволи.
Целуваше я и бавно запретна дългите поли на черната й рокля. Етел носеше чорапи до средата на прасеца и той галеше голите й колене. Над коленете носеше дълги памучни кюлоти. Докосна краката й през материята, после премести ръка към слабините й.
Когато я пипна там, тя изстена и се притисна към ръката му.
— Свали ги — прошепна той.
— Не!
Намери връвта на кръста й и развърза възела.
Тя отново сложи ръка върху неговата.
— Спри.
— Просто искам да те докосна там.
— Аз го искам повече от теб — рече тя. — Но не.
Фиц коленичи на леглото.
— Няма да правим нищо, което не ти се иска — каза й той. — Обещавам.
Тогава хвана кюлотите за горната част с две ръце и ги скъса. Момичето се сепна, но не се възпротиви. Той отново легна и започна да я обхожда с ръка, а тя веднага разтвори крака. Стискаше очи и дишаше тежко, като че е бягала. Фиц съобрази, че никой не беше правил това с нея досега и слаб вътрешен гласец започна да го умолява да не се възползва от невинността й, но желанието му беше неудържимо.
Разкопча панталоните си и легна върху нея.
— Не — прошепна тя.
— Моля те.
— Ако забременея?
— Ще изляза преди да свърша.
— Обещаваш ли?
— Обещавам — каза той и се плъзна в нея.
Усети преграда — момичето беше девствено. Съвестта му отново се обади, този път по-настоятелно. Той спря. Ала сега тя беше стигнала твърде далеч. Етел стисна хълбоците му и го придърпа навътре, като същевременно се надигна. Нещо се скъса, тя нададе остър болезнен вик и преградата вече я нямаше. След това със страст се нагоди към ритъма му. Отвори очи и го погледна.
— О, Теди, Теди — каза тя и той разбра, че го обича. Тази мисъл почти го разплака и също така го възбуди неконтролируемо. Краят настъпи неочаквано бързо. Той отчаяно се отдръпна и пръсна семето си на бедрото й със стон, в който се смесваха страстта и разочарованието. Момичето сложи ръка на тила му, придърпа лицето му към своето, целуна го диво, след това затвори очи и нададе слаб вик, отчасти от изненада, отчасти от удоволствие. Тогава всичко свърши.