В посланическия пост го привличаха не само престижът и славата. Горещо вярваше, че няма по-възвишено призвание от това да служиш на страната си. Баща му чувстваше същото.
За всичко друго спореха.
Стояха във фоайето на посолството и се гледаха. Двамата бяха еднакви на ръст, но Ото беше по-едър, плешив, със старомодни мустаци стил „попивателна гъба“, докато тези на Валтер бяха от по-модерния тип „четка за зъби“. Днес костюмите им бяха еднакви, от черно кадифе с бричове до коленете, копринени чорапи и обувки с катарами. И двамата носеха мечове и килнати настрани шапки. Колкото и абсурдни да бяха, това представляваха обичайните костюми за представяне в британския кралски двор.
— Изглеждаме като за театралната сцена — установи Валтер. — Смешни костюми.
— Въобще не съм съгласен — отвърна баща му. — Това е чудесен стар обичай.
По-голямата част от живота на Ото фон Улрих беше преминала в германската армия. Като млад офицер във Френско-пруската война, той беше повел отряда си през понтонен мост в битката при Седан. По-късно Ото се оказа един от приятелите на императора Вилхелм, към които младият монарх се обърна, след като се раздели с Железния канцлер Бисмарк. Сега службата на Ото беше неустановена — той прехвърчаше от столица на столица като пчела и събираше нектара на дипломатическото разузнаване. Накрая прибираше всичко обратно в кошера. Вярваше в монархията и пруската военна традиция.
Валтер беше също толкова голям патриот, но смяташе, че Германия трябва да стане модерна и елитарна страна. И той като баща си се гордееше с научно-техническите постижения на страната си и с трудолюбивия и ефикасен немски народ, но смяташе, че имат още много за учене — демокрация от либералните американци, дипломация от потайните британци и изкуството да се живее добре от стилните французи.
Бащата и синът излязоха от посолството и слязоха по широкото стълбище към улица „Мал“. Валтер щеше да бъде представен на крал Джордж V, ритуал, считан за привилегия, макар да не носеше някакви конкретни облаги. Младши дипломати като него обикновено не получаваха тази чест, но баща му нямаше угризения да дърпа конците в полза на кариерата на сина си.
— Автоматите правят всички останали лични оръжия остарели — обясняваше Валтер, подхващайки нишката на спор, започнат по-рано. Оръжията му бяха специалност и той вярваше, че немската армия трябва да разполага с последните постижения на военната технология.
Ото не беше съгласен.
— Засичат, прегряват, пропускат. Мъж с пушка се прицелва внимателно. Дай му обаче автомат и ще го заразмахва като градински маркуч.
— Когато къщата ти гори, не гасиш огъня с добре насочени шепи вода. Трябва ти маркуч.
Ото размаха пръст.
— Не си бил в бой — нямаш представа какво е. Слушай ме, знам.
Така свършваха споровете им обикновено.
Валтер смяташе поколението на баща си за арогантно. Разбираше как се беше получило така. Спечелили бяха война, бяха създали Германската империя от Прусия и още няколко малки независими монархии и бяха направили Германия една от най-проспериращите страни в света. Естествено, че щяха да се мислят за изключителни. Това обаче ги правеше непредпазливи.
Няколкостотин метра надолу по улицата Валтер и Ото свърнаха в двореца „Сейнт Джеймс“. Построеното през шестнадесети век здание беше тухлено, по-старо и не тъй внушително като своя съсед, Бъкингамския дворец. Представиха се на един портиер, облечен като тях.
Валтер чувстваше леко вълнение. Толкова лесно се правеха грешки в етикета, а никоя грешка не беше малка, ставаше ли въпрос за кралски особи.
Баща му попита портиера на английски:
— Сеньор Диас тук ли е?
— Да, господине, пристигна преди няколко минути.
Валтер се смръщи. Хуан Карлос Диего Диас представляваше мексиканското правителство.
— Защо те вълнува този човек? — запита баща си на немски, докато минаваха през няколко стаи, по чиито стени висяха пистолети и саби.
— Британският кралски флот преустройва корабите да се движат с нефт, а не с въглища.
Валтер кимна. Повечето развити страни правеха същото. Нефтът беше по-евтин, по-чист и по-лесен за употреба — просто го наливаш, вместо да използваш армии от чернолики въглищари.
— А британците се снабдяват с нефт от Мексико.
— Купили са мексикански нефтени кладенци, за да захранват нуждите на флота си.