— Следващият, моля!
Лейди Хърмия направи справка със списъка си и обяви:
— Госпожа Блатски и Роузи!
Възрастна жена и момиче влязоха в манипулационната.
Валтер каза на баща си да почака малко, докато доведе управителя.
Запристъпва внимателно около мъниците на пода и се насочи към другата врата в края на коридора. Почука на вратата с надпис „Отговорничка“ и влезе.
Стаята не беше повече от килер и наистина в един от ъглите имаше парцал и кофа. Лейди Мод Фицхърбърт седеше на масичка и пишеше нещо в книгата за ведомостта. Носеше проста светлосива рокля и шапка с широка периферия. Погледна нагоре и при вида на Валтер, лицето й се озари в толкова ярка усмивка, която направо го просълзи. Тя скочи от стола и го прегърна.
Цял ден беше чакал това. Целуна устните й, а тя отвори уста веднага. Бе целувал няколко жени, но само тя притискаше тялото си към него така. Малко се смути, като си помисли, че Мод може да усети ерекцията му и леко се приведе в кръста, но тя само се притисна още по-плътно, сякаш наистина искаше да я усети. Той се предаде на мимолетното удоволствие.
Мод изпитваше страст към всичко, с което се занимаваше — бедността, правата на жените… и Валтер. Това го удивляваше. Истински късметлия бе, че се беше влюбила в него.
Любимата му откъсна устни от неговите, задъхана.
— Леля Хърм ще заподозре нещо — прошепна му.
Валтер кимна.
— Баща ми е отвън.
Мод пооправи косата си и си приглади роклята.
— Добре тогава.
Валтер отвори вратата и двамата излязоха в коридора. Ото си бъбреше с Хърмия — харесваше почтените възрастни дами.
— Лейди Мод Фицхърбърт, позволете да Ви представя баща си, Ото фон Улрих.
Ото се поклони над ръката й. Отучил се беше да трака с токове — на англичаните им се струваше комично.
Валтер наблюдаваше как двамата се преценяват взаимно. Мод се подсмихваше развеселено и младият мъж предположи, че тя мисли как ще изглежда самият той в следващите години. Ото отбеляза с одобрение скъпата кашмирена рокля на Мод и модерната й шапка. Дотук добре.
Не знаеше, че двамата са влюбени. Валтер планираше първо да даде възможност на баща си да опознае Мод. Ото намираше благотворителната дейност за достойно занимание за богатите жени и настояваше майката и сестрата на Валтер да посещават бедните семейства в Цумвалдт в Източна Прусия, където се намираше провинциалното им имение. Щеше да разбере колко прекрасна и изключителна жена е Мод и по времето, когато Валтер поискаше ръката й, Ото щеше да е обезоръжен.
Малко беше глупаво да се нервира толкова, знаеше Валтер. Беше на двадесет и осем, имаше правото да избере жена, която да обича. Но преди осем години се беше влюбил в друга. Тилде беше страстна и интелигентна като Мод, ала беше на седемнадесет и католичка. Фон Улрих бяха протестанти. Родителите и на двамата гневно се противяха на любовта им и Тилде не можеше да тръгне против думата на баща си. Сега Валтер за втори път се беше влюбил в неподходящата жена. Трудно щеше да е за баща му да приеме една феминистка и чужденка. Но сега Валтер беше по-възрастен и по-ловък, а Мод — по-силна и независима от Тилде.
При все това се боеше. Никога не бе изпитвал подобни чувства към жена, дори към Тилде. Искаше да се ожени за Мод и да прекарат живота си заедно; всъщност не можеше да си представи да живее без нея. Освен това не искаше баща му да създава затруднения за това.
Мод се държеше безупречно.
— Много мило, че ни посетихте, господин фон Улрих. Сигурно сте изключително зает. Предполагам, че за довереника на един монарх, какъвто сте Вие за Вашия кайзер, работата никога не свършва.
Ото беше поласкан, точно според намерението й.
— Боя се, че е така. Но пък брат Ви, графът, е приятел на Валтер толкова отдавна, че нямах търпение да дойда.
— Нека ви запозная с нашия лекар.
Мод ги поведе през помещението и почука на вратата на манипулационната. Валтер беше любопитен. Никога не беше срещал лекаря.
— Може ли да влезем? — подвикна Мод.
Пристъпиха в помещението, което обикновено служеше за кабинет на пастора, обзаведено с малко бюро и лавица с тефтери и книги с химни. Лекарят, млад хубавец с черни вежди и чувствена уста, преглеждаше ръката на Роузи Блатски. Валтер усети ревност — Мод прекарваше цял ден с този привлекателен мъж.
— Доктор Грийнуолд, имаме високопоставен гост. Може ли да Ви представя господин фон Улрих?
Ото сковано поздрави: