— Приятно ми е.
— Докторът работи тук безплатно — обясни Мод. — Изключително сме му благодарни.
Грийнуолд отсечено кимна. Валтер се питаше какво причинява явното напрежение между баща му и лекаря.
Последният върна вниманието си към пациентката. През дланта й минаваше възпалена на вид порезна рана. Цялата китка се беше подула. Той погледна към майката и попита:
— Как е станало?
Детето отвърна:
— Майка ми не говори английски. Порязах се на работа.
— А баща ти?
— Той е мъртъв.
Мод тихо обясни:
— Клиниката е за семейства без бащи, но всъщност не връщаме никого.
Грийнуолд попита Роузи:
— На колко си години?
— Единайсет.
Валтер се обърна към Мод:
— Мислех, че децата под тринайсет не бива да работят.
— Има вратички в закона — обясни тя.
— Какво работиш? — продължи Грийнуолд.
— Чистачка съм във фабриката за дрехи на Мани Литов. Имаше острие в сметта.
— Когато и да се порежеш, промивай раната и слагай чиста превръзка. След това я сменяй всеки ден, за да не се зацапва твърде много.
Грийнуолд говореше строго, но не грубо.
Майката излая нещо на дъщеря си на руски с тежък акцент. Валтер не я разбра, но схвана основната част от отговора на момичето, което представляваше превод на думите на лекаря.
Той нареди на сестрата да почисти ръката и да я превърже, а на Роузи рече:
— Ще ти дам един мехлем. Ако ръката ти още се подува, ела да ме видиш следващия понеделник. Разбираш ли?
— Да, господине.
— Ако позволиш на инфекцията да се влоши, може да загубиш ръката си.
Роузи се просълзи.
— Извинявай, че те плаша така, но разбери колко е важно да чистиш раната редовно.
Сестрата приготви купа с антисептична течност.
— Бих искал да изразя възхищението си от работата Ви тук, докторе — рече Валтер.
— Благодаря. С радост отделям от времето си, обаче трябва да купуваме и медицински материали. Всяка помощ, която можете да ни окажете, ще е много ценна за нас.
— Нека оставим доктора — има поне още двайсет пациента — предложи Мод.
Гостите излязоха от манипулационната. Валтер се пръскаше от гордост. Мод не само беше състрадателна. Когато чуеха за малки деца, работещи при тежки условия във фабриките, много благородни дами забърсваха по някоя сълза с копринените си кърпички, а Мод притежаваше решителността и самообладанието да помага наистина.
„И тази жена ме обича“, помисли си той.
— Да Ви предложа нещо за пиене, господин фон Улрих? Кабинетът ми е много тесен, но имам бутилка от най-доброто шери на брат ми.
— Много сте любезна, но трябва да тръгваме — каза Ото.
„Доста бързо“, помисли си Валтер. Чарът на Мод вече не действаше на Ото. Синът му имаше неприятното чувство, че нещо се е объркало.
Ото извади банкнота от портфейла си.
— Моля, приемете един скромен принос към Вашата чудесна работа тук, лейди Мод.
— Колко щедро! — възкликна тя.
Валтер даде също толкова пари.
— Може би ще позволите и аз да направя дарение.
— Оценявам всичко, което можете да ми предложите.
Валтер се надяваше, че само той е забелязал пакостливия й поглед при тези думи.
— Моля, предайте поздравите ми на граф Фицхърбърт — рече Ото.
Тръгнаха си. Валтер се тревожеше от реакцията на баща си.
— Не е ли чудесна лейди Мод? — небрежно подметна той, докато вървяха към Олдгейт. — Фиц плаща за всичко, разбира се, но Мод върши цялата работа.
— Позорно — отвърна Ото. — Пълен позор.
Валтер беше усетил, че баща му е в лошо настроение, но не очакваше такова нещо.
— Какво говориш, за Бога? Ти одобряваш, когато дами с положение помагат на бедните!
— Да посещаваш болни селяни с кошница храна е едно. Но ми е противно да гледам на подобно място сестрата на един граф, при това заедно с лекар евреин!
— О, Боже — простена Валтер. Разбира се, доктор Грийнуолд беше евреин. Родителите му вероятно се казваха Грунвалд и бяха немци. Валтер се срещна с лекаря за пръв път днес, пък и нито забелязваше, нито се интересуваше от расата му. Ото обаче, подобно на повечето хора от неговото поколение, смяташе тези неща за важни.
— Татко, човекът работи без пари! Лейди Мод не може да си позволи да откаже услугите на един отличен лекар, само защото е евреин.