Ото не слушаше.
— Семейства без бащи — откъде пък й е хрумнала тая фраза? — с отвращение нареждаше той. — Отрочетата на проститутките, това има предвид.
Сърцето на Валтер се сви. Планът му се беше объркал кошмарно.
— Не видя ли колко е смела? — отчаяно рече той.
— Определено не. Ако беше моя сестра, добре бих я натупал.
II
В Белия дом назряваше криза.
В малките часове сутринта на двадесет и първи април Гас Дюър се намираше в Западното крило. Тази нова сграда предоставяше нужното пространство за кабинети и така Белият дом можеше да се ползва като резиденция. Гас седеше в работния кабинет на президента, съседен на Овалния кабинет. Помещението беше малко и неугледно, осветено от мътна крушка. На бюрото стоеше очуканата преносима пишеща машина Ъндърууд, на която Удроу Уилсън пишеше речите и изявленията за пресата.
Гас имаше по-силен интерес към телефона. Ако иззвънеше, той трябваше да реши дали да събуди президента.
Една телефонистка не можеше да вземе подобно решение. От друга страна, старшите съветници на президента имаха нужда от сън. Гас беше най-нископоставеният съветник или пък най-високопоставеният чиновник, в зависимост от гледната точка. Така или иначе, на него се падна задачата да виси цяла нощ на телефона и да реши дали да прекъсва съня на президента, както и този на първата дама Елън Уилсън, която страдаше от мистериозна болест. Гас се тревожеше да не каже или направи нещо грешно. В този миг цялото му скъпо образование му се струваше безполезно — дори в Харвард нямаше курс по будене на президенти.
Надяваше се телефонът да не иззвъни.
Гас беше тук заради едно свое писмо. Описал беше на баща си кралското събиране в Тай Гуин и проведения след вечерята разговор за опасността от европейска война. Сенатор Дюър намери писмото за толкова интересно и любопитно, че го показа на приятеля си Удроу Уилсън, който отвърна:
— Ще ми се да взема това момче при мен.
Гас имаше една свободна година между края на образованието си в Харвард, където завърши международно право, и започването на работа във вашингтонска правна кантора. Беше стигнал до половината на световната си обиколка, но с готовност прекъсна пътуването си и се върна бързо у дома, за да служи на своя президент.
Нищо не вълнуваше Гас по-силно от отношенията между държавите — приятелствата и омразите, съюзите и войните. Като юноша присъстваше на сесиите на сенатската международна комисия — баща му беше неин член — и те му се струваха по-интересни от театрални пиеси.
— Така страните създават мир и благоденствие или пък войни, унищожение и глад — казваше сенаторът. — Ако искаш да промениш света, международните отношения са полето, където можеш да сториш най-много добро или зло.
И сега Гас беше в разгара на своята първа международна криза.
Един прекалено усърден служител на мексиканското правителство арестувал осем американски моряци в пристанището на Тампико. Мъжете вече били освободени, служителят се извинил и тривиалният инцидент би трябвало да приключи с това. Но тогава командирът на ескадрата, адмирал Майо, поискал да бъдат изпратени с военни почести. Президентът Хуерта отказал. В добавка Уилсън заплашил да окупира Веракрус, най-голямото пристанище на Мексико.
И така, Щатите бяха на ръба на война. Гас дълбоко се възхищаваше на принципите на Удроу Уилсън. Президентът приемаше циничното мнение, че един мексикански бандит не е много по-различен от друг. Хуерта беше реакционер, убил предшественика си и Уилсън търсеше повод да го свали от власт. Гас се вълнуваше от това, че за един световен лидер убийството не е приемлив начин за сдобиване с власт. Щеше ли да дойде ден, когато всички държави ще поддържат този принцип?
Кризата беше допълнително изострена от немците. Техен кораб, Ипиранга, наближаваше Веракрус с товар пушки и муниции За правителството на Хуерта.
Денят беше крайно напрегнат, ала сега Гас едва стоеше буден. На бюрото, осветен от лампа със зелен абажур, стоеше напечатан доклад от военното разузнаване за силата на бунтовниците в Мексико. Разузнаването беше сред по-малките военни ведомства, само с двама офицера и двама чиновника, затова докладът не ставаше за нищо. Мислите на Гас все се отклоняваха към Карълайн Уигмор.
Когато пристигна във Вашингтон, Гас бе поканен да се види с професор Уигмор, един от преподавателите му в Харвард, който се беше преместил в университета Джорджтаун. Уигмор го нямаше, но неговата млада втора съпруга посрещна Гас. Дотогава беше срещал Карълайн няколко пъти на разни събития в университета и беше силно привлечен от кроткото й сериозно държание и съобразителността й.