На Лев не му се щеше да излиза от къщата, но в крайна сметка огладня. Тук нямаше храна, така че двамата неохотно тръгнаха да вечерят. Изпълнени с неприятни предчувствия, влязоха в първата кръчма, която намериха, а десетината клиенти ги изгледаха ядно. Когато Лев каза на английски „Две пинти смесено, ако обичате“, кръчмарят не му обърна внимание.
Слязоха в центъра на града и намериха кафене. Поне там клиентите не изглеждаха като да искат да се бият. Поседяха половин час на масата. През това време келнерката обслужи всички, дошли след тях, така че двамата си тръгнаха.
„Трудно ще се живее тук“, предположи Лев. „Но няма да е задълго.“ Събереше ли достатъчно пари, веднага щеше да замине за Америка. Но докато беше тук, трябваше да яде.
Влязоха в една пекарна. Този път Лев беше решен да получи каквото иска. Посочи рафта с хляба и си поиска един на английски. Продавачът се направи, че не е разбрал. Тогава Лев посегна през тезгяха и хвана самуна, който искаше. „Сега да опита да ми го вземе“, рече си той.
— Хей! — викна пекарят, но остана от другата страна на тезгяха.
Лев попита с усмивка:
— Колко струва, моля?
— Едно пени и четвърт — начумерено отвърна пекарят.
Лев остави монетите на тезгяха.
— Много благодаря — рече той.
Разчупи хляба и даде половината на Спиря, след което се запътиха надолу по улицата, дъвчейки. Стигнаха до гарата, но тълпата се беше пръснала. Отпред едно вестникарче гръмогласно предлагаше стоката си. Вестниците се продаваха бързо и Лев се чудеше дали не се е случило нещо важно.
По улицата се зададе голям автомобил и двамата трябваше да отскочат встрани. Лев с изумление разпозна княгиня Беа на задната седалка.
— Мили Боже! — промълви той. В миг се пренесе обратно в Буловнир и кошмарната гледка как баща му умира на бесилката, докато тази жена наблюдава. Преживеният тогава ужас беше несравним. Оттогава нищо не можеше да го уплаши толкова, нито уличните сбивания, нито полицейските палки, нито насочените към него пистолети.
Колата спря на входа на гарата. Омраза, отвращение и погнуса се сблъскаха у Лев, когато излезе княгиня Беа. Хлябът в устата му доби вкус на чакъл и той го изплю.
— Какво има? — попита го Спиря.
Лев се поовладя.
— Тази жена е руска княгиня. Преди четиринадесет години заповяда да обесят баща ми.
— Гад. Какво прави тук тогава?
— Омъжи се за един английски лорд. Трябва да живеят наблизо. Може би мината е негова.
Шофьорът и камериерката се заеха да разтоварват багажа. Лев чу как Беа казва нещо на камериерката си на руски, а жената отвърна на същия език. Влязоха в гарата и след малко слугинята се върна и купи вестник.
Лев се приближи до нея, свали шапката си и дълбоко се поклони, като каза на руски:
— Вие трябва да сте княгиня Беа.
Тя се разсмя весело.
— Не приказвай глупости. Аз съм прислужницата й, Нина. А ти кой си?
Лев представи себе си и Спиря и обясни как са стигнали дотук и защо не могат да си купят храна.
— Ще се върна довечера — каза Нина. — Отиваме до Кардиф. Ела на вратата на кухните в Тай Гуин и ще ти дам малко месо. Просто следвай пътя на север от града, докато стигнеш до двореца.
— Благодаря Ви, красива госпожо.
— Достатъчно съм възрастна, за да ти бъда майка — каза тя, но все пак се подсмихна. — По-добре да занеса вестника на княгинята.
— Какво толкова е станало?
— О, новини от чужбина — отвърна тя нехайно. — Станало е убийство. Княгинята е много разстроена. Австрийският ерцхерцог Франц-Фердинанд бил убит някъде си, в Сараево.
— За една княгиня това ще да е страшно.
— Да. Но не вярвам да има значение за такива като теб и мен.
— Не — каза Лев. — Предполагам, че няма.
Седма глава
Началото на юли, 1914 година
I
Църквата „Сейнт Джеймс“ в „Пикадили“ събираше най-скъпо облеченото паство на света — любимото място за богослужения на лондонския елит. На теория показността не се одобряваше, но жените трябваше да носят шапки и тези дни беше почти невъзможно човек да си купи някоя без щраусови пера, панделки и копринени цветя. От мястото си в задната част на църквата Валтер фон Улрих виждаше една джунгла от причудливи форми и цветове. За разлика от съпругите си, мъжете изглеждаха еднакви, с черни палта, колосани якички и с цилиндри в скута.