— За какво говориш?
— Ако те поканя на вечеря, какво ще отговориш?
— Не.
Прие го с добродушна усмивка.
— Защо?
Лив демонстративно отпи глътка вино.
— Защото не те харесвам. Не излизам на вечеря с мъже, които не харесвам.
— Което предполага, че вечеряш с мъже, които харесваш. — Торп замислено дръпна за последен път, после смачка цигарата си. — Но не излизаш с всеки, нали?
— Това не е твоя работа. — Вбесена, Лив понечи да стане, но ръцете му настойчиво се стрелнаха върху нейните.
— Изглежда, имаш навик да бягаш, когато ти натиснат бутона. Интересна си ми, Оливия. — Говореше тихо през смеха и високите гласове около тях.
— Не искам да се интересуваш от мен по какъвто и да е повод. Не те харесвам — повтори тя и едва овладя желанието да се издърпа от него. Дланите му бяха силни и неочаквано груби. Създаваха странно усещане върху кожата й. — Не харесвам прикритото ти чувство за мъжко превъзходство и демонстративната ти арогантност.
— Прикрито чувство за мъжко превъзходство? — усмихна се доволно той. — Мисля, че това е комплимент. — Усмивката му беше пленителна и тя положи усилие, за да й устои. Разбра, че е била права да го определи като опасен. — Харесвам стила ти, Лив… също и лицето ти. Ледена сексуалност — продължи той и тогава видя, че засегнал чувствително място, и то болезнено. Ръцете трепнаха конвулсивно под неговите. В гневния й поглед потрепна болка, бързо прикрита с внимателно изиграно равнодушие.
— Пусни ми ръцете!
Искаше да я подразни, да я предизвика, но не и да я оскърби.
— Съжалявам.
Извинението беше съвсем естествено, искрено и неочаквано. То пресече порива й да скочи и да си тръгне. След като ръцете му освободиха нейните, Лив отново посегна към виното.
— Ако вече сме приключили с любезностите, Торп, може би ще преминем към деловата част.
— Добре, Лив — съгласи се той. — Ти си на ход.
Тя остави чашата.
— Искам да престанеш да ме блокираш.
— Бъди по-точна.
— VVB е клон на Си Ен Си. Предполага се, че би трябвало поне малко да си сътрудничим. Местният канал е не по-малко важен от националния.
— И?
Понякога ставаше влудяващо неразговорлив. Лив побутна виното и се облегна на масата.
— Не ти искам помощта. Нямам нужда. Но се уморих от саботажите.
— Саботажи? — Торп вдигна чашата си и разклати течността в нея. Отново се беше оживила, забравяйки решението си да остане сдържана и недостъпна. Харесваше му едва загатнатото зачервяване под кожата й с цвят на слонова кост.
— Знаеше, че работех по материала за Дел. Знаел си всяка моя стъпка. Не ме гледай с този невинен, детински поглед, Торп. Знам, че имаш хора в VVB. Искал си да стана за смях.
Той се изсмя, развеселен да чуе такива думи от нея.
— Естествено, знаех с какво се занимаваш — призна с небрежно свиване на раменете. — Но проблемът си е твой, не мой. Дадох ти материала си — това е стандартна процедура. Местните винаги се захранват от националния.
— Нямаше да ми е нужен твоят материал, ако не ме държиш постоянно с нож на гърлото. — Не я интересуваха стандартните процедури, нито великодушието на по-нисшите. — При подходяща информация щях да променя насоката на интервюто си с Ана Монро и щях да го използвам. Беше хубав материал, а пропадна.
— Ограничен обхват — спокойно изрече той и довърши питието си. — Един от рисковете в репортерската професия. Ако — продължи, докато палеше нова цигара — беше предвидила — някои по-различни варианти, би могла да зададеш на Ана по-различни въпроси и да я подмамиш още малко. В такъв случай, след като съобщих новината, материалът можеше да се прередактира и пак да имаш възможност да го използваш. Видях записа — добави той. — Добра работа. Просто не си натиснала достатъчно нужните копчета.
— Не ме учи как да си върша работата.
— Тогава не ми казвай как да върша моята. — Сега и той се приведе напред. — От пет години съм в политическата сфера. Няма да ти поднеса Капитолийския хълм на поднос, Кармайкъл. Ако имаш някакви проблеми с начина, по който работя, отнеси се към Морисън. — Името, което подхвърли, беше на шефа на вашингтонския офис на Си Ен Си.
— Колко си самодоволен! — Лив бе обзета от внезапно желание да го удуши. — Колко си сигурен в неприкосновената си позиция на пазител на светия Граал!
— Няма нищо неприкосновено в областта на политиката в този град, Кармайкъл — възрази Торп. — Тук съм, защото знам как да играя играта. Може би имаш нужда от няколко урока.