— Ти си по-толерантна от мен, Майра — настани се Амелия и уморено извади гребен.
— Род не е лош човек, Амелия. — Майра също седна и извади сребърен флакон кърваво червило. — Ако се държиш малко по-мило, ще видиш, че може да ти помогне, вместо да ти пречи.
— Той не се интересува от екологичните проблеми на Южна Дакота — вмъкна Амелия. Все още не беше използвала гребена, а само потупваше с него по дланта си. — Независимо какво ще му кажеш ти или аз тази вечер, няма да ме подкрепи при гласуването на предложението ми в понеделник.
— Ще видим — нанесе червилото Майра.
Род, досети се Лив, докато измъкваше малка четчица от чантата си, е Родерик Мат, един от най-влиятелните мъже в Конгреса. Ако наближава някакво гласуване, той е човекът, който трябва да се спечели.
Надут, стар прилеп, повтори си Лив и потисна усмивката си. Да, наистина е такъв, както и надеждата на своят партия за най-високия пост във Вашингтон на следващите избори. Или поне така твърдяха слуховете.
Конгресменката измърмори нещо за гребена и го прибра обратно в чантата си.
— Късоглед, тесногръд трън в зад…
— Скъпа — любезно възкликна Майра и прекъсна въодушевената реч на приятелката си, като се усмихна към Лив, — тази рокля е направо зашеметяваща.
— Благодаря.
— Не ви ли видях с Т. С.? — Жената извади шишенце скъп парфюм и се напръска щедро.
— Да, заедно сме. — Лив се поколеба дали да се представи, или да замълчи. Реши, че е по-разумно и по-честно да се идентифицира. — Аз съм Оливия Кармайкъл от VVB.
Амелия издаде някакъв тих, неопределен звук, но Майра продължи необезпокоявана.
— Колко интересно! Боя се, че не гледам местните новини и изобщо каквито и да е новини, с изключение репортажите на Т. С. Новините обикновено нарушават храносмилането на Хърбърт.
Съдията Хърбърт Дитмайер. Лив най-после намести образа. Съпругата на съдия Хърбърт Дитмайер, Майра — жена с достатъчно власт и влияние, за да нарече конгресмена Мат надут, стар прилеп, без да се страхува от последствията.
— Ние излъчваме в пет и половина, госпожо Дитмайер — каза Оливия. — Съпругът ви може да реши, че предаването ни помага на храносмилането.
Майра се разсмя, но продължи да се взира внимателно в Лив.
— Познавах едни Кармайкъл, в Кънектикът. Да не би да сте по-малката дъщеря на Тайлър?
Лив беше свикнала с безличното определение.
— Да, аз съм.
Лицето на Майра грейна в усмивка.
— И това ако не е случайност! Последния път, когато те видях, беше на седем или осем годинки. Майка ти беше организирала едно изискано малко чаено парти и ти пристигна в салона — раздърпано същество с дупка, колкото юмрук, на поличката и липсваща катарама на едната обувка. Мисля, че отнесе доста сериозно мъмрене.
— Обикновено така ставаше — съгласи се Лив, без да си спомня точно случая.
— Тогава си помислих, че сигурно си се позабавлявала доста по-добре от всички нас през онзи следобед — усмихна се ослепително. — Партито на майка ти беше истинско мъртвило.
— Майра, ама наистина! — Амелия отклони мислите си от своя законопроект, колкото да изшътка неодобрително.
— Няма нищо, сенаторе — спокойно отвърна Лив. — Мисля, че все още ги организира такива.
— Трябва да кажа, че никога не бих те познала. — Майра стана и приглади полата си. — Много елегантна дама си станала. Омъжена ли си?
— Не.
— Вие с Т. С… — Деликатно не довърши изречението.
— Не — решително отвърна Лив.
— Играеш ли бридж?
Тя вдигна учудено вежди.
— Слабо. Никога не съм си падала по него.
— Скъпа моя, отвратителна игра, но полезна. — Измъкна визитна картичка от чантата си и й я подаде. — Следващата седмица организирам събиране на карти. Обади се на секретарката ми в понеделник, тя ще ти каже подробностите. Имам един племенник, когото много обичам.
— Госпожо Дитмайер…
— Няма да те отегчи… поне не чак толкова — спокойно продължи Майра. — А ми се струва, че на мен ще ми харесаш. Съпругът ми също ще бъде там — добави тя, достатъчно проницателна, за да подхвърли въдицата на изкушението под носа на репортера. — Ще се радва да се запознае с теб.
— Хайде да се връщаме, Майра — предложи Амелия и се надигна уморено. — Преди да са те обвинили във вземане на подкуп. Приятна вечер, мис Кармайкъл.
— Приятна вечер, сенаторе.
Останала сама, Лив се загледа за момент в изисканата малка картичка, после я пусна в чантата си. Човек не вири нос пред лична покана от Майра Дитмайер. Дори това да включва бридж и някакъв си племенник.
Рязко затвори чантата си и се върна при гостите.