— Не искам да надничаш в съзнанието ми — понечи да се отдръпне тя.
— Тогава ще го оставим за по-късно — обгърна я с ръце той. — Искам да те подържа. Докато танцувахме, си обещах, че отново ще те подържа, когато останем насаме.
Ти не желаеш да те държи, настояваше разумът й. Но не му го каза и не се възпротиви, когато я притегли по-близо.
Очите му за миг се стрелнаха към устата й.
— От дни ми се иска да те целуна отново. — Устните му съвсем леко се отъркаха в нейните. — Твърде дълго — прошепна той.
Ти не желаеш да те целува, настояваше разумът й. Но не му го каза и не се възпротиви, когато притисна устни върху нейните.
Този път Торп не беше търпелив. Желанието сякаш изригна — горещо, почти неудържимо. Лив бе повлечена от него, зашеметена от мълниеносната му страст и собственото си мигновено откликване. Нямаше време да мисли, да разсъждава. Ръцете й се сключиха около него. Устните й се разтвориха.
Откъде се появи тази настойчива нужда? И двамата изглеждаха уловени в капана й, неспособни да се придържат към предначертаното си поведение. Тя не можеше да спре нито него, нито себе си; той не можеше да следва спокойното темпо, което си бе определил. Безразсъдство. И двамата го чувстваха. Необходимост. Невероятната необходимост да вкусват, докосват и да си принадлежат. Не знаеше, че устните й ще станат толкова нежни в страстта. Пожела да разкъса черната й рокля и да я открие. Това беше лудост. Самообладанието го напускаше твърде бързо.
Лив простена, след като устните му се спуснаха по гърлото й. Искаше да бъде докосвана и се чу как му го казва, после се притисна в него, докато той милваше гърдите й през тънката копринена материя. Отново притегли устните му към своите.
Беше зажадняла и взе от него онова, от което толкова дълго се бе лишавала. Жадуваше за близостта на езика му върху своя, за усещането от ръцете му, обхождащи тялото й. В тях имаше решимост и нужда. Нужда от нея. И я караше да изпитва необходимост от него със сила, която я плашеше. Не може да си позволи отново да зависи от някого. Рискът е твърде голям, наказанието твърде сурово.
— Не! — блъсна го, внезапно обзета от паника Лив. — Не! — повтори отново и успя, ако не да се изтръгне, то поне да се отдръпне назад. Ръцете му продължиха здраво да я държат за раменете. Видя откритото желание в очите му, разбра, че същото сигурно се чете и в нейните.
— Какво не? — Гласът му прозвуча дрезгаво — отчасти сърдит, отчасти възбуден. Не беше очаквал, че ще изтръгне от него такава дива страст.
— Трябва да си вървиш — издърпа се от прегръдката му Лив и стана. Имаше нужда от разстояние, имаше нужда да се изправи на крака. Торп също стана, но по-бавно.
— Желая те. — Беше просто една суха констатация, докато се бореше с пулсирането в себе си. — И ти ме желаеш.
Би било абсурдно да го отрича. Лив си пое дълбоко дъх.
— Да, но не искам да те желая. — Отново въздъхна. — И няма да стане.
Торп усети как губи контрол. Сграбчи я за ръката и я издърпа към себе си. Видя как очите й се уголемяват, как зениците й се разширяват.
— Друг път няма да стане! — изруга тихо. После отново и пусна, толкова бързо, че Лив едва не падна по гръб върху дивана. Той напъха ръце в джобовете, за да не посягат към нея. — Това не е краят, Кармайкъл — предупреди я, преди да се извърне към вратата. — Това само началото.
Остави вратата да се затръшне зад гърба му и се насочи към асансьора. Имаше нужда да пийне.
Четвърта глава
— Записът от събранието на училищния борд на директорите все още се редактира. — Лив бързо погледна към часовника, преди да седне да прегледа сценария за вечерната емисия. Щях да имам повече време, мина й за миг през ума, ако не се налагаше да се занимавам с тези излишни подробности.
— Знаеш ли колко минути ще имаме за новините тази вечер? — Брайън разкъса обвивката на шоколада и седна върху бюрото й.
— Хм?
— Осемнайсет. — Лапна щедра хапка. — Сгъстяваме ги. Генералният директор е малко нервен, защото рейтингът ни е паднал с няколко пункта. Чух, че искал да промени тона на прогнозата за времето. Да се наблегне на хумора. Може би ще наеме комедиен писател.
— Или да пусне вентрилоквист и фокусник — измърмори Лив. Интригите я дразнеха. Даже докато говореше с Брайън, продължи да преглежда разпределението на времето за новините, които скоро трябваше да прочете в ефир. — Следващото, което ще чуеш, е, че прогнозата ще ни бъде съобщавана от някой тип, облечен в костюм на клоун, застанал на един крак, докато жонглира с чинии.