— Винаги това си искала. Край на прогнозата за времето?
— Да — усмихна се тя.
На ръката й нямаше халка. Грег се приближи до нея. Уханието й беше по-различно, забеляза той, по-изискано, не толкова неподправено.
— Щастлива ли си?
Очите й останаха спокойни, докато обмисляше въпроса.
— Така мисля.
— Някога беше по-категорична в нещата.
— Бях по-млада. — Предпазливо се отдалечи от него. Не искаше разговорът да се задълбочава. — Леля ти ми каза, че си ерген.
— Сигурно — разсмя се Грег и поклати глава. — Всеки път, когато пристигна в града, тя намира по някоя подходяща мома, за да ме примами с нея. За първи път оставам доволен.
— Изобщо ли не си се женил, Грег? Винаги съм си мислела, че ще се ожениш.
— Ти ми отказа.
Отново се извърна с лице към него и се усмихна мрачно.
— Никога не си бил сериозен.
— Недостатъчно. Грешката е моя. — Пое ръката й между своите. Беше все така изящна и крехка, в контраст с уверения й поглед. — А и беше прекалено луда по Дъг, за да забележиш, дори и да бях. — Видя как изразът й се променя, преди да се извърне. — Ливи! — спря я Грег. — Двамата с Дъг сме съдружници в Чикаго.
За момент тя не проговори. Трябваше да се пребори с вълната от болка, за да намери естествените думи.
— Нали така го замисляхте. Радвам се, че се е получило.
— Първите няколко месеца след… — замълча в желанието си да подбере внимателно думите си — след като ти замина, не му беше лесно. — Нито последните няколко преди това. — Изведнъж й стана студено.
— Бяха лоши времена. Най-тежките моменти и за двама ви.
Лив пое дълбоко дъх. Не си позволяваше често да си спомня.
— Ти ни беше добър приятел, Грег. Мисля, че никога не съм ти казвала колко добър наистина. Беше труден период в живота ми. Ти мъничко го облекчи. — Сега тя на свой ред стисна ръката му. — Мисля, че доскоро не си давах сметка.
— Мразех да те гледам как страдаш, Ливи. — Когато се извърна с гръб към него, той я улови за раменете и допря глава в косата й. — Нищо не те кара да се чувстваш по-безпомощен от това, да виждаш нещастни хората, които обичаш. Всичко, което се случи, ми се струваше толкова несправедливо тогава. И все още.
Лив се облегна на него. Спомни си, че се беше опитвал да я утеши преди толкова много години, но тогава тя бе неспособна на това.
— Ние с Дъг не се справихме добре, нали, Грег?
— Не знам. — За миг се поколеба дали да й каже. Може би ще е най-добре да знае всичко. — Ливи, Дъг се ожени отново.
Не каза абсолютно нищо. Някак си знаеше, че ще стане така, почти беше сигурна. Има ли значение? — запита се Лив. Някога го беше обичала, но с това бе свършено. Любовта отдавна бе мъртва. И все пак усети прилив на скръб заради това, което бяха имали, което бяха загубили. От гърдите й се изтръгна дълга, накъсана въздишка.
— Щастлив ли е?
— Да, така мисля. Отново е наясно с живота си. — Грег я извърна с лице към себе си. — А ти?
— И аз. — Сгуши се в прегръдките му, защото искаше да я държи някой, който я разбира. — Да, през повечето време. Работата ми е важна за мен. Трябваше ми нещо, за да не полудея. Напъхала съм онези години зад мен в малка, тясна кутийка. Не я отварям често. Все по-рядко с годините. — Лив затвори очи. Мъката още бе тук, само притъпена от времето. — Не му казвай, че си ме видял. — Вдигна лице, за да го погледне в очите. — Той също не трябва да отваря кутийката.
— Винаги си била силна, Ливи, по-силна от Дъг. Мисля, че му беше тежко да го понесе.
— На мен също. — Отново въздъхна и се облегна на него. — Исках твърде много от него, а той не искаше достатъчно от мен. — Внезапно тя се притисна в него. — Когато единственото, което ни свързваше, си отиде, ние се разпаднахме. Събирането на парчетата е истински ад, Грег. Някои все още ми липсват, а дори не знам къде да ги търся.
— Ще ги намериш, Ливи. — Почувства устните му върху косата си и вдигна лице, за да му се усмихне.
— Ужасно се радвам, че аз бях жената, с която леля ти реши да те изкушава този път. Липсваше ми.
Искаше му се да я целуне, така както мъж целува жената, която винаги е заемала специално място в сърцето му. Но я познаваше твърде добре. Само леко докосни устните й със своите.
— Простете.
Лив стрелна с поглед вратата. Дори в мрака успя да изличи силуета на Торп. Внимателно се отдръпна от прегръдката на Грег, ядосана, че Торп я е сварил в момент на слабост и беззащитност.
— Майра се нуждае от хора да попълни едно каре.
— Бридж — намръщи се Грег и я хвана подръка. — Това е наказанието ми, че не се предадох миналата Коледа. Ще трябва да ме изтърпиш за партньор заради доброто старо време, Ливи.