— Предай й поздрави. — Торп загаси цигарата с крак. — Лив идва за първи път.
— Ей, без майтап? — Вниманието на Бос веднага бе пренасочено, точно според желанието на Торп. Лив не пропусна маневрата и мислено си я отбеляза. Бос погледна топката, която тя продължаваше да стиска в ръка. — И сте хванали топка още първия път?
— Късметът на начинаещите — потвърди тя и му я подаде. — Ще ми се подпишете ли? Никога досега не съм срещала истински играч.
Бос бавно завъртя топката в ръцете си.
— Доста отдавна не съм се подписвал на такова нещо. Пое химикала, който Лив му подаде. — Доста отдавна… — повтори по-тихо и внимателно изписа името си върху издутата повърхност на топката.
— Благодаря, Бос — пое я обратно Лив.
— Аз ви благодаря. Почувствах се, сякаш още мога да поваля някой на втора. Ще кажа на Алис, че съм те видял — тупна за последен път Торп по рамото. — И хубавото момиче от новините — допълни любезно. — Намини към магазина.
— При първа възможност, Бос. — Торп го изгледа как се движи през оредялата тълпа нагоре по стъпалата. — Много мило беше от твоя страна — каза тихо към Лив. — Много си съобразителна.
Тя сведе поглед към подписа върху топката.
— Сигурно е тежко да се откажеш от кариерата и начина си на живот трийсет години по-рано, отколкото се налага на останалите. Беше ли много добър?
— По-добър от някои — сви рамене Торп. — Това едва ли има значение. Обичаше играта. — Чистачите вече побутнаха количките между редовете и Торп я хвана подръка, за да я поведе нагоре по стъпалата. — Всички хлапета го обичаха. Нямаше нищо против да му досаждаме и да хване някоя и друга топка след края на срещата.
— Защо жена му пали свещ за теб всяка неделя? — Беше решила да не задава въпроса. Беше си казала, че не й влиза в работата. Думите изскочиха, преди да успее да ги спре.
— Тя е католичка.
Лив изчака малко, докато отиваха към паркинга.
— Не искаш ли да ми кажеш?
Торп нервно опипа ключовете в джоба си, после ги извади.
— Притежават малък самостоятелен магазин за спортни стоки в североизточната част. Преди няколко години имаха известни проблеми — инфлация, данъци, трябваше да се направи ремонт на сградата. — Отключи вратата откъм Лив, но тя не влезе, а продължи да стои права да го наблюдава.
— И?
— Преди двайсет години бейзболните играчи — такива като Бос — не изкарваха големи пари. Нямаше много спестявания.
— Разбирам — пъхна се в колата Лив, докато Торп заобикаляше от другата страна. Наведе се и му отключи вратата. — Значи си му дал заем.
— Направих инвестиция — поправи я Торп, докато затваряше вратата. — Не съм му предлагал заем.
Лив продължи да го наблюдава, докато включваше двигателя. Разбираше, че никак не му е приятно да засяга тази страна от живота му. Но не се отказа. Просто репортерски навик, каза си тя, да настоява за подробности.
— Защото си знаел, че няма да приеме заем. Или ако приеме, това ще нарани гордостта му.
Торп остави колата да бръмчи включена и се извърна към нея.
— Много предположения въз основа на малко информация.
— Току-що ми каза, че съм съобразителна — изтъкна тя. — Какъв е проблемът, Торп? — На устните й трепна усмивка. — Не ти ли е приятно хората да узнаят, че си добро момче?
— И после очакват от теб винаги да си добър — отвърна той. — Нямам такъв навик.
— О, да! — Стана й още по-смешно. — Имиджът ти — сериозен, несантиментален, прагматичен.
Целуна я силно, нетърпеливо. Изненадата й се преобърна в копнеж. Усещаше как пръстите му се забиват в кожата й и се разтвори за него. Ако е грешка, ще я направи. Ако е лудост, по-късно ще си възвърне разсъдъка. В този момент искаше само отново да усети удоволствието, което той можеше да й даде.
Устните му бяха достатъчни, за да утолят бавно зараждащата се жажда. Сега не е време да се пита защо точно той е единственият, който е способен да пропука стената, с която се е обградила. Иска само да го направи отново, да почувства отново.
Сърцето му биеше до нейното — леко и бързо — и й даваше да разбере, че жаждата е взаимна. Тя е желана! Какво ли ще е да се любят? Какво ли ще е да усети тялото му върху своето? Да бъде докосвана от ръцете му? Но не може да си позволи да си представя. Не може да се спре да си представя.
Устните му се плъзнаха по издатината на скулата й, после нагоре към слепоочието.
— Иска ми се да продължим на някое по-усамотено местенце. Искам да те докосвам, Лив. — Устните му се върнаха върху нейните — горещи и настойчиви. — Навсякъде. Не искам публика. — Отдръпна се назад, а очите му се приковаха в нейните. Там видя желание и хищно се впи в него. — Ела с мен у дома.