Ръцете му лекичко се плъзгаха нагоре-надолу по раменете й, докато тя усети как кожата й започва да пулсира.
— Недей — прошепна, уплашена, че няма да може да се въздържи да направи малката крачка напред в прегръдките му.
— Какво недей, Лив? — Докато наблюдаваше потиснатото желание да се разпалва в очите й, усети как се надига и неговото.
— Не ме докосвай така.
За момент Торп не реагира, после спокойно отдръпна ръце.
— Теб бива ли те в кухнята?
Подът отново се закрепи под краката й.
— Не особено.
— Можеш ли да забъркаш салата?
Защо на него му е толкова лесно? — запита се тя. Способен е да се усмихва без никакво усилие, докато нейните колене все още треперят.
— Може би, ако спазвам указанията.
— Ще ти ги напиша. — Хвана я съвсем приятелски, но въпреки това по гърба й отново пробягаха тръпки. — Ела, дай ръка.
— Винаги ли първо каниш жените на вечеря, а после си караш да работят? — Много важно беше да влезе в неговия тон и да забрави за моментната си слабост.
— Винаги.
Кухнята беше истинска изненада. Лук, чесън и картофи висяха в телени мрежи покрай прозореца, а по множеството куки бяха закачени тигани с бакърени дъна. Имаше прибори, които никога преди не беше виждала всичките леснодостъпни от печката или плота. Големи стъклени буркани съхраняваха разноцветни зърна и макаронени изделия с различни форми. Собствената й кухня приличаше на гола пустиня в сравнение с тази тук. Това беше стая на човек, който не само умее да готви, но и изпитваше удоволствие от това.
— Ти наистина готвиш — удиви се Лив.
— Така си почивам. Както и с гребането. И двете изискват съсредоточаване и усилие. — Торп отпуши бутилка бургундско вино и го остави да поеме въздух. Лив бе привлечена от къкрещото глинено гърне.
— Кога успя да го направиш?
Той повдигна капака.
— Сложих го, преди да тръгна за работа сутринта.
Лив присви очи срещу безгрижната му усмивка.
— Ужасно си самоуверен! — Удивително е колко пъти я ядоса за толкова кратък период от време.
— Вземи — утешително рече той и бръкна с дървена лъжица в гърнето. — Опитай.
Гордостта отстъпи пред глада и тя покорно отвори уста.
— О! — Лив затвори очи, докато уханието се просмукваше в нея. — Нечовешко е!
— С най-добрите неща обикновено е така — отново захлупи капачето Торп. — Аз ще приготвя хляба и спагетите, ти направи салатата. — Вече пълнеше тигана с вода. Лив се поколеба за момент. Още усещаше пикантния вкус на соса върху езика си. Нищо, реши тя, не може да застане между тези спагети и мен. — Всичко е в хладилника — добави той.
Откри пресните зеленчуци и след като напълни ръцете си с тях, ги занесе на мивката, за да ги измие.
— Ще ми трябва купа за салата.
— Второто шкафче над главата ти. — Торп прибави щипка сол към водата, след като запали огъня под нея.
Лив затършува за купата, докато той започна да реже филиите. Наблюдаваше я — както се беше изправила на пръсти, за да достигне шкафчето, роклята й се поклащаше нагоре и надолу едновременно с движенията й. После, докато търкаше една зелена чушка под водата, пръстите й се плъзнаха по гладката кожица. Ноктите й бяха добре оформени, внимателно очертани, но никога не си слагаше цветен лак. Беше го забелязал — гримът й винаги беше дискретен, ненатрапчив, също както и дрехите й. Торп се питаше дали това е преднамерен контраст на по-пищните багри у сестра й, или е просто въпрос на вкус.
Лив занесе зеленчуците до плота за рязане. Вдигна поглед, когато Торп й подаде чаша вино.
— Тежката работа заслужава награда.
Преди да успее да освободи ръцете си и да поеме чашата, той я поднесе към устните й. Очите му се взираха настойчиво в нейните.
— Благодаря. — Гласът й бе замаян, също както и умът й. Бързо се извърна.
— Харесва ли ти? Обикновено пиеш бяло. — Торп вдигна чашата и на свой ред отпи.
— Хубаво е. — Лив съсредоточи цялото си внимание в избора на нож.
Той измъкна един от гнездото му и й го подаде.
— Остър е — предупреди я. — Внимавай!
— Опитвам се — промърмори тя и се зае с работата.
Чуваше го как се движи зад нея, как сипва спагетите във врящата вода, как пъха филиите в скарата. Присъствието му завладяваше всичките й сетива. Докато приключи със салатата, нервите й бяха опънати. Взе виното, което й беше оставил и отпи голяма глътка. Успокой се, предупреди се наум, или ще забравиш за какво си дошла.
— Готова ли си? — Ръцете му се допряха до раменете й и тя едва се въздържа да не подскочи.