— Да. — Плъзна езика си между разтворените й устни.
Лив почувства как костите й се размекват, а главата й се върти.
— Трябва да си тръгвам.
— Мм. — Внимателно смъкна ципа на гърба на роклята. Когато ръцете му докоснаха тънката материя на корсажа й, тя нададе приглушен стон.
— Няма да се обвързвам с тебе, Торп.
— Знам, каза ми вече.
Роклята й се плъзна на пода.
Тя се притисна по-силно и остави устните му отново да намерят нейните. Потъваше, но водата бе толкова топла и приятна. Копнежът по него я унасяше и нарастваше все повече, докато ръцете му се движеха по тялото й. Беше пленница на докосването му — докосване, което бе нежност. Не направи никакви възражения, когато я вдигна на ръце.
В спалнята се процеждаше лунна светлина — неясни сенки, мека белота. Лив почти изплува на повърхността.
— Торп…
После той отново я целуна. Замаяна и възбудена, тя се прилепи в него, докато я полагаше върху леглото. Разсъблече я бавно, без да спира да я милва и целува. Думите, които й шепнеше, бяха гальовни, приспиваха нервите й и възбуждаха тялото й.
След като гърбът му остана гол, Лив прокара ръка по него. Усещаше се твърда сила. Искаше той да бъде силен. Нуждаеше се от това. Торп смъкна корсажа й до кръста и устните му последваха дирята на ръцете.
Желанието за миг стана неудържимо. Лив простена и го притисна към себе си, докато устата му лакомо се впи в гърдите й. Движенията й под него вече не бяха забавени, ръцете й вече не бяха срамежливи. Изви се, за да му помогне да смъкне финото бельо от нея. Прокара ръка по вътрешната страна на бедрото й и тя почувства как я залива гореща вълна. Застина на ръба й със стон, но пръстите му продължиха нагоре и навътре, издигайки я още по-високо.
Заби нокти в раменете му. Никой никога не я беше карал да се чувства така — обезумяла, жадуваща, пламнала. Лив искаше да я обладае, но той не бързаше.
Езикът му се плъзна по гръдния й кош и с леко трептене описа извивката на талията й, докато Лив разбра, че ще загуби разсъдъка си. Без да бърза, той се спусна още по-ниско и със задавено стенание тя отново достигна върха.
Отзивчивостта й го порази и го запрати отвъд собствената му страст. Искаше тя да изпита всяка капчица удоволствие, което можеше да й даде. Беше чувствителна към всяко докосване, към всеки помисъл. Макар че на меката светлина кожата й имаше мраморен оттенък, под ръцете си я чувстваше като разтопена лава. Копнежът по нея го разтърси целия. Всеки път, когато простенваше името му или посягаше към него, изненадата го пронизваше като стрела. Страстта пулсираше от нея — за него. Само това бе достатъчно да го запрати отвъд границата на разума.
Устните му се впиха в нейните и Лив ненаситно откликна на настойчивостта им. Всички задръжки отпаднаха — всички прегради бяха разчупени. Съзнаваше единствено необузданата си страст за утоляване и единствения мъж, който можеше да й го даде. Разтвори се за него и го насочи в себе си.
Стоновете й заглъхнаха в рамото му. Усети как мускулите се напрягат и издуват под устните й, докато я отвеждаше отвъд всичко, което си спомняше, зад всичко, за което бе мечтала. Предаде се изцяло и се понесе заедно с него.
Торп лежеше обвит около нея, притиснат в топлината й. За него, светът се свеждаше до това легло — до тази жена. Дори в тъмното можеше да я види — всяка извивка на тялото й, всяка линия на лицето й. Никога в спомените си не се беше чувствал толкова обвързан, така изцяло свързан. Кожата й беше гладка, зърната й се притискаха все още твърди към гърдите му. Дишането й бавно се успокояваше. Знаеше си, че има страст под старателното владеене, но не беше подозирал дълбочината й, нито какво ще бъде въздействието й върху него. Беше уязвим, почти безпомощен за първи път в живота си.
Лив чувстваше как силата на страстта се утаява в задоволство. Никога не й се бе случвало да се самозабрави до такава степен. Нима го е пропуснала в живота си? Почти се боеше да разбере отговора и какво би означавало това. Безспорната истина е, че отново я накара да се почувства жена, и то пълноценна. По устните и езика си още усещаше вкуса му. Не искаше да го загуби, нито топлата сигурност, която я изпълваше, сгушена в прегръдките му.
Но кой е Торп? Кой е този, който успя да изтръгне от нея онова, което бе неспособна — или не желаеше — да даде на нито един мъж през последните пет години.
— Бях си обещала, че това няма да се случи — прошепна тя и зарови лице във врата му.
Думите й изтръгнаха Торп от унеса.
— Съжаляваш? — попита предпазливо и му се стори, че се наложи цяла вечност да чака за отговора.
— Не — тежко въздъхна Лив. — Не съжалявам. — Отметна отново глава. — Изобщо не очаквах да се озова тук с теб… така. Но не съжалявам.