— Трийсет секунди.
Торп отново погледна през стъклото. Лив говореше на Брайън. Засмя се на нещо и поклати глава. Дали само си въобразява, или наистина изглежда по-отпусната, някак по-свободна? Ще мине повече от час, преди да може да я докосне отново.
Камера едно се насочи към нея и след сигнала тя започна със следващата част от новините. Торп напусна апаратната с нейния глас, отекващ в ушите му.
Липсваше й. Този факт я изненадваше, но не можеше да го отрече. Денят й бе напрегнат, на моменти дори трескав, но той някак си през цялото време стоеше в крайчеца на мислите й.
Остана на бюрото си и се зае да преглежда програмата за следващия ден. Очите й отново и отново се връщаха към часовника. Защо, след като цял ден бе прелетял, сега един час изглеждаше като вечност?
— Струва ми се, че тази дама има нужда от чаша кафе.
Усмихна се на Боб и протегна ръка.
— Винаги съм си знаела, че си ужасно досетлив.
— Предпочитам да бях неустоимо секси — подхвърли той и седна в ъгъла на бюрото.
— Разбира се, че си! — Очите й му се усмихваха над ръба на чашата. — Непрекъснато се налага да се сдържам!
— Аха? — ухили се насреща й той. — Може ли да кажа на жена си?
— Оставям го на твоята дискретност.
— Днес работих с Прай — въздъхна в чашата си с кафе Боб. — Знаеш онзи кратък клип от трийсет секунди, който направи пред Кенеди Сентър.
— Аха. — Лив разбра какво ще последва и се настани по-удобно на стола.
— Четирийсет думи. Няма да повярваш колко пъти може да сбърка текста този тип. Направо ме побърка, след като го попитах дали не иска да му нагласим някакви идиотски картончета. Трябвало да имаме по-голямо уважение към таланта — изсумтя и глътна още малко кафе. — Той няма да различи таланта, дори да го настъпи и да нагази в него до глезени.
Лив реши да играе дипломатично. Много добре знаеше, че Прай е в непрестанен конфликт с техническите екипи.
— Клипът изглеждаше много добре.
— Има късмет, че не трябваше да излъчва на живо. Ако можех да избирам — намигна й той, — нямаше да работя с никой, който няма готини крака. Знаеш ли — надигна глава, за да я огледа, — изглеждаш някак по-различна.
Лив повдигна вежди. Възможно ли е една нощ на ласки и освобождаване да е довела до забележими промени?
— Ако се опитваш да се спасиш от Прай за утре — отвърна безгрижно, — вече говорих в канцеларията да те взема да работиш с мен.
Той отново се усмихна.
— Мерси, но предпочитам бурен уикенд в Акапулко.
— Акапулко — повтори тя, като се престори, че го обмисля.
— Можем да използваме служебната ти сметка.
— Лив вече е заета за този уикенд — намеси се любезно Торп. И двамата се извърнаха към него. Той погледна надолу към нея, после отново се обърна към оператора.
— Ще ходи да гребе.
— Без майтап? — Информацията, изглежда, даде на Боб нов повод за усмивка. — Предполагам, че ще трябва да се примиря с неделна вечеря у тъщата. — Стана и след като поздрави бързо Лив, ги остави сами.
— Торп! — Беше я хванал за ръката и вече я водеше през залата. — Нямам никакви планове за уикенда.
— Аз имам — любезно отвърна той. — И ти си включена.
— Имам една такава особеност — заяви му тя, докато излизаха навън, — държа сама да правя плановете си.
— Готов съм да се нагодя. — Отвори й вратата, облегна се на нея и й се усмихна. — Ако предпочиташ Акапулко, мога да го уредя.
Трудно беше да се разсърди, когато се усмихваше насреща й. Само изпусна лека въздишка на досада.
— Може да си помисля за гребането — подхвърли и отстъпи пред импулсивното желание да докосне устните му със своите. — Ако ти си на веслата.
Дванадесета глава
Толкова много неща можеха да се променят за една седмица. Лив почти забрави какво е да бъдеш сам — наистина сам. Нощите вече не бяха изпълнени с абсолютна тишина. Почти забрави какво означава да зависиш само от себе си. В живота й отново имаше някой. Повече не правеше опити да анализира как бе стигнала до това.
Постепенно започваше да разчита на присъствието на Торп. Започваше да се радва на удоволствието от близостта. Казано накратко, започваше да се нуждае от Торп.
Докато дните се нижеха, тя установи, че очаква с нетърпение не само разговорите им, но дори и споровете. Той я стимулираше, принуждаваше я да мисли по-бързо, ако иска да защити позицията си. В интелектуално отношение двамата се допълваха. Имаше моменти, знаеше го, когато той наточваше острието на критиката с върху нея, също както и тя върху него.