Съобщенията бяха интересни и полезни. Явно адски много хора бяха изпаднали в полухипнотично състояние или бяха получили лек епилептичен пристъп, след като прекалено дълго бяха гледали анимацията на „Вирче с рибки“. Въздействието ѝ беше по-силно, отколкото той се надяваше. Дори в бизнес раздела на „Ню Йорк Таймс“ бяха поместили статия по този въпрос, която беше навредила на фирмата-производител. Оказа се фатално за нея, защото и без това беше закъсала. И без човек да е гений (а Брейди се смяташе за гениален), щеше да се досети, че „Заппит“ или скоро ще фалира, или ще бъде погълната от по-голяма компания. Брейди залагаше на фалит. Шефовете на коя компания ще са толкова глупави, че да купят фирма, произвеждаща електронни игри, които са безнадеждно остарели и нелепо скъпи, а като капак една от игрите има опасен ефект?
Междувременно му предстоеше да измисли как да настрои тези, които притежаваше (бяха складирани в апартамента на Зет Бой, но Брейди ги смяташе за своя собственост), за да накара хората да ги гледат по-дълго. Беше зациклил на този проблем, когато го посети Фреди. След като тя си тръгна, изпълнила християнския си дълг (не че Фредерика Бимъл Линклатър беше или някога е била християнка), Брейди дълго разсъждава какво да направи.
В края на август 2013, след като изтърпя безкрайно отегчително посещение на дъртия ДВО, изпрати Зет Бой при Фреди.
Фреди преброи парите, след това внимателно огледа прегърбения старец със зелен работен панталон, застанал по средата на помещението, минаващо за дневна. Парите бяха изтеглени от сметката на Ал Брукс в „Мидуест федерал“. Първо теглене от жалките му спестявания, но далеч не и последно.
— Двеста долара за няколко въпроса? Да, става. Но ако си дошъл за свирка, потърси си друга мацка, дядка. Обратна съм.
— Само въпроси — отвърна Зет Бой. Подаде ѝ играта и я помоли да гледа анимацията на „Вирче с рибки“. — Обаче не повече от трийсет секунди, щото иначе става нещо… ъъъ… шантаво.
— Шантаво, а? — Усмихна му се снизходително и се загледа в плуващите рибки. Трийсет секунди станаха четирийсет. Беше безопасно според указанията, които му бе дал Брейди, преди да го изпрати на тази мисия (винаги ги наричаше мисии — беше открил, че Брукс свързва думата с героизъм). Но след четирийсет и пет секунди изтръгна играта от ръцете ѝ.
Фреди го погледна и примигна:
— Леле. Размътва ти мозъка, а?
— Да. Тъй прави.
— Четох в едно списание, че играта „Стар Смаш“ действа така, но трябва да я играеш примерно половин час. Това устройство работи много по-бързо. Хората знаят ли за него?
Зет Бой се престори, че не е чул въпроса, и каза:
— Шефът ми се интересува как да се направи тъй, че хората да зяпат рибите, без да играят.
За първи път Фреди заговаря с престорен руски акцент:
— Кой тваи безстрашний лидьер, Зет Бой? Будь добрий челавек и скажи меня, да?
— А? — сбърчи чело старецът.
— Кой е шефът ти, хубавецо? — въздъхна Фреди.
— Доктор Зет. — Брейди беше предвидил въпроса — познаваше Фреди отдавна — и беше дал съответното указание. Имаше планове за Феликс Бабино, но все още неясни. Все още налучкваше пътя. Следваше интуицията си.
— Доктор Зет и приятелчето му Зет Бой — ухили се Фреди и запали цигара. — По пътя към световно господство. Мале, мале. Това означава ли, че аз съм Зет Гърл?
Ал нямаше указание как да отговори на подобен въпрос, затова не продума.
— Няма значение, схванах — продължи Фреди и издиша дима. — Шефът ти иска да заложи капан. Може да го направи, като превърне анимацията в игра. Само че да е простичка. Не бива да се омотава в сложно програмиране. — Взе вече изключения „Заппит“ и добави: — Тази джаджа е доста тъпичка.
— Каква игра?
— Не питай мен, братче. Това си е творческа работа. Никога не ми е била силната страна. Кажи на шефа си да го измисли. Така или иначе, щом вгради акъл на това чудо и получава стабилен Wi Fi сигнал, трябва да инсталира руткит — зловреден код, който се разпространява като вирус чрез мрежи за обмен на данни. Да ти напиша ли какво да се направи?
— Не. — Брейди е отделил място в бързо намаляващата памет на Ал, където да се съхрани тази информация. А и всъщност Фреди ще свърши всичко.
— След инсталирането на руткита изходният код може да се свали от друг компютър. — Отново започна с руския акцент: — От тайная база Ноль под Полярная шляпа.
— Това да му го казвам ли?
— Не. Просто му кажи „Руткит плюс изходен код“. Схвана ли?
— Да.
— Нещо друго?
— Брейди Хартсфийлд иска пак да го посетиш.