— Не, изнудването е за пари. Това е размяна. Гледай рибките. Няма да те моля повече.
Бабино се подчини. Докосна една розова и не уцели. Докосна пак, отново не уцели. Измърмори: „Мамка му!“ Беше доста по-трудно от очакваното и започна да му става интересно. Очакваше се сините проблясъци да са дразнещи, но не бяха. Всъщност му помагаха да се съсредоточи. Тревогата от това какво знае този старчок започна да избледнява. Успя да докосне една розова рибка, преди тя да се стрелне към левия край на екрана, и се появи деветка. Чудесно. Добро начало. Забрави защо го прави. Важното беше да лови розовите рибки.
Мелодийката продължаваше да звучи.
В стая 217 на горния етаж Брейди се взираше в своята игра и усети как дишането му се забавя. Затвори очи и погледна самотната червена точка — Зет Бой. Зачака и тъкмо когато започваше да си мисли, че мишената му не се поддава на въздействието на анимацията, се появи втора червена точка. В началото беше смътна, после стана ярка и ясна.
„Сякаш разцъфва роза — помисли си той. Двете точки игриво заплуваха напред-назад. Брейди се съсредоточи в тази на Бабино. Тя постепенно намали скоростта си и накрая престана да се движи. — Пипнах те!“
Само че трябваше да внимава.
Отвори очи — очите на Бабино. Лекарят още гледаше рибките, но бе престанал да ги докосва. Бе станал… каква беше думата, която използват? Куха лейка. Беше се превърнал в куха лейка.
Не остана дълго в съзнанието му, но не му отне много време да разбере на какви съкровища се е натъкнал. Ал Брукс беше касичка. Феликс Бабино — банков трезор. Брейди имаше достъп до спомените му, знанията му и способностите му. Докато беше в Ал, можеше да отстрани късо съединение. В Бабино можеше да извърши краниотомия и да отстрани късото съединение в човешки мозък. Най-хубавото беше, че получи доказателство за нещо, за което само бе размишлявал и на което се бе надявал: притежаваше способността от разстояние да прониква в умовете на хората чрез предизвикана от анимацията хипноза. Играта, модифицирана от Фреди, бе чудесен капан за окото и работеше толкова бързо!
Нямаше търпение да го приложи на Ходжис.
Преди да напусне съзнанието на Бабино, пусна няколко мисловни риби в мозъка му, но не много. Възнамеряваше да подхожда много внимателно. Бабино трябваше да бъде приучен към анимацията (която се бе превърнала в наричаното от специалистите по хипноза „подбуждащо устройство“), — преди да му се разкрие. Една от мисловните риби през този ден беше, че томографиите на Брейди не показват нищо интересно и трябва да бъдат прекратени. Както и инжекциите с церебелин.
„Защото Брейди не бележи напредък. Защото съм неудачник. Защото може да ме хванат.“
— Ще е лошо да ме хванат — промърмори Бабино.
— Да. Ще е лошо и за двама ни.
Бабино беше изпуснал стика си. Зет Бой го вдигна и му го сложи в ръката.
Горещото лято отмина, настъпи студена и дъждовна есен, междувременно Брейди усилваше влиянието си над Бабино. Предпазливо му пускаше мисловни риби, сякаш зарибяваше езеро с пъстърва. Бабино започна да изпитва желание да опипва по-младите сестри, рискувайки да се оплачат от сексуален тормоз. От време на време крадеше от Кофата болкоуспокояващи, използвайки картата на измислен лекар — трик, реализиран с помощта на Фреди Линклатър. Правеше го, макар че неизбежно щеше да бъде заловен, ако не престанеше, и макар да имаше други, по-безопасни начини да си набави лекарства. Открадна ролекс от стаята за почивка на Неврологията (макар да си имаше собствен), скри го в най-долното чекмедже на бюрото си и веднага го забрави. Малко по малко едва ходещият Брейди Хартсфийлд обсеби лекаря, който уж го беше превърнал в своя собственост, и го вкара в капана на гузността. Ако Бабино сглупеше да каже на някого какво става, капанът щеше да щракне.
Същевременно Брейди се зае да извае личността на доктор Зет, като действаше много по-внимателно, отколкото с Ал Библиотеката. Първо, сега беше по-опитен. Второ, работеше с по-фини материали. През октомври същата година в главата на Бабино плуваха стотици мисловни риби и Брейди започна да овладява и тялото му, предприемайки все по-дълги пътувания с него. Веднъж кара беемвето на Бабино чак до границата с Охайо, за да провери дали контролът му намалява с увеличаването на разстоянието. Не намаляваше. Пътуването беше чудесно. Спря в един крайпътен ресторант и се натъпка с пържени лучени кръгчета.
Бяха адски вкусни!
С наближаване на празниците през 2014 Брейди се озова в състояние, в каквото не беше изпадал от най-ранното си детство. Бе му толкова чуждо, че Коледа мина и наближи Свети Валентин, преди да осъзнае какво изпитва.