Тук Брейди изгуби нишката. Някаква жена на име Холи Гибни била тази, която му размаза черепа и едва не го уби? Коя, по дяволите, е Холи Гибни? И защо никой не му го е казал през петте години, откакто гадината му изгаси тока и го заточи в тази стая? Как е възможно да не го е узнал?
„Възможно е — каза си. — Докато историята е била прясна, бях в кома. После предположих, че ме е халосал или Ходжис, или черньото.“
При удобен случай щеше да потърси в интернет информация за тази Гибни, но не тя беше важната. Тя олицетворяваше миналото. Бъдещето? Бъдещето беше чудесна идея, която му хрумна, както му идваха идеите за най-хитроумните му изобретения: цялостна, с минимални промени, които щеше да направи в движение, за да стане съвършена.
Включи играта си, откри Зет Бой (дядката раздаваше списания на пациентките в отделението по акушеро-гинекология) и го прати до компютъра в библиотеката. Щом онзи седна пред монитора, Брейди го изхвърли от шофьорското място и пое контрола — приведе се и примижа срещу екрана с късогледите очи на Ал Брукс. В сайта „Активи от банкрути 2015“ откри списък на всички наличности, останали от „Сънрайз Сълюшънс“ — боклуци от дузина различни компании, подредени по азбучен ред. „Заппит“ бе последната в списъка, но за Брейди беше първата по важност. На първо място в списъка на техните активи бяха 45 872 броя електронни игри „Заппит“ (препоръчителна цена на дребно 189,99$). Продаваха се на партиди по четиристотин, осемстотин и хиляда. Отдолу в червено бе написано предупреждение, че „част от партидата е дефектна, но повечето игри са в идеално състояние“.
Вълнението на Брейди накара сърцето на Ал Библиотеката да препусне. Ръцете му се отместиха от клавиатурата и се свиха в юмруци. Идеята да накара още от оцелелите от Общинския център да се самоубият бледнееше пред грандиозния проект, който му хрумна: да довърши започнатото в концертна зала „Минго“. Представяше си как пише на Ходжис в „Синия чадър“: „Въобразяваш си, че си ме спрял? Помисли пак.“
Ще е чудесно!
Беше сигурен, че Бабино разполага с достатъчно пари да купи „Заппит“ за всеки, присъствал на онзи концерт, но понеже той, Брейди, щеше да контролира жертвите една по една, не биваше да прекалява.
Накара Зет Бой да му доведе Бабино. Отначало лекарят отказа, после обаче се подчини. Сега се боеше от доскорошното си опитно зайче — факт, който очароваше въпросното зайче.
— Искам да купиш някои неща — информира го Брейди.
— Да купя някои неща — покорно повтори човекът. Вече не се боеше. В стая 217 бе влязъл Бабино, но сега пред стола на Брейди стоеше доктор Зет.
— Ще прехвърлиш пари в нова сметка. Мисля, че ще е на името на „ГеймЗ Ънлимитид“. ГеймЗ с главно З.
— С главно З като мен. — Завеждащият отделението по неврология на „Кайнър“ се поусмихна.
— Точно така. Ще преведеш сто и петдесет хиляди долара, да речем. Ще уредиш и нов, по-голям апартамент на Фреди Линклатър. Там ще ѝ доставят всичко, което купуваш, за да го преустройва. Ще е много заета.
— Ще ѝ уредя и нов, по-голям апартамент, за да…
— Просто мълчи и слушай. Ще ѝ трябва и оборудване.
Брейди се приведе напред. Виждаше бляскавото бъдеще, в което той, Брейди Уилсън Хартсфийлд, е коронован за победител, и то години, след като дъртият ДВО си е въобразявал, че играта е приключила.
— Най-важното устройство се нарича ретранслатор.
Рога и копита
Фреди се събужда, но не от болката; събужда я пикочният ѝ мехур — сякаш ще се пръсне. Ставането от леглото е операция с повишена трудност. Главата ѝ пулсира, гърдите ѝ са като гипсирани. Не я боли прекалено много, усеща предимно тежест и схващане. Всяко поемане на дъх е мъчително.
Банята е като снимачна площадка на филм на ужасите. Фреди затваря очи щом сяда на тоалетната чиния, за да не гледа кръвта. „Имам късмет, че съм жива — мисли си докато от нея се изливат може би двайсет литра урина. — Страхотен късмет. А защо съм в центъра на лайнената буря? Защото занесох на Брейди онази снимка. Майка ми беше права. Никое добро дело не остава ненаказано.“
Но ако някога е имало момент, изискващ да се мисли трезво, то това е сегашният и тя трябва да признае пред себе си, че не занасянето на снимката я доведе дотук — да седи в обляната с кръв баня и да е простреляна в гърдите. Причината е, че продължи да посещава някогашния си колега от „Дискаунт Електроникс“, а продължи, защото ѝ плащаха по петдесет долара на посещение. Което я превръщаше в нещо като момиче на повикване.