Само че заради глупавия си опит да премахне уебсайта не знае с колко време разполага. Толкова е напрегната, че изпищява, когато от мобилния ѝ, оставен на тоалетката, „Андрюс Систьрс“ запяват „Буги Уги Бюгъл Бой“. Не иска да се обади, обаче се налага. Понякога незнанието е по-страшно.
Снеговалежът още е слаб, докато Брейди напуска междущатската магистрала, но се усилва, когато той подкарва по шосе 79 сред пущинака. Скоро снегът ще започне да се трупа по асфалта, а му остават още шейсетина километра до мястото, където възнамерява да се укрие и да се захване за работа.
„Езерото Чарлс — мисли си. — Където ще започне истинският купон.“
В този момент лаптопът на Бабино се включва и три пъти изсвирва — аларма, програмирана от Брейди. Винаги е по-добре да се презастраховаш, нали така? Не бива да отбива, не ѝ докато се надбягва с проклетата буря, но се налага. Вдясно зърва изоставена сграда — прозорците са заковани с дъски, на покрива се мъдрят две метални момичета по ръждясали бикини, държащи табела с надпис: „ПОРНО РАЙ XXX — ОБИЧАМЕ ДА СЕ СЪБЛИЧАМЕ“. Сред неасфалтирания паркинг, вече побеляващ от снега, стърчи друга табела, на която пише „Продава се!“
Брейди отбива, паркира и отваря лаптопа.
Съобщението на екрана помрачава доброто му настроение.
Отваря жабката на малибуто и вижда очукания мобилен телефон на Ал Брукс. Истински късмет, защото забрави да вземе мобилния на Бабино.
„Голяма работа — казва си. — Човек не може да се сети за всичко, а и бях зает.“
Не си прави труда да влиза в Контакти, а по памет набира номера на Фреди. Същият е като в доброто старо време на „Дискаунт Електроникс“.
Ходжис се извинява и отива до тоалетната; Джером го изчаква да излезе и се приближава до Холи, която стои до прозореца и гледа навън. Тук, в града, снеговалежът още е слаб, снежинките танцуват във въздуха, сякаш са безтегловни. Младата жена отново е скръстила ръце на гърдите си и е обхванала с длани раменете си.
— Какво е състоянието му? — прошепва Джером. — Защото не изглежда добре.
— Има рак на панкреаса. Как да изглежда човек с подобна диагноза?
— Ще издържи ли до края? Защото има желание и мисля, че няма да е зле да сложи точка на тази история.
— С Хартсфийлд, нали? С противния Брейди Хартсфийлд. Макар че онзи е мъртъв.
— Да, тъкмо това имам предвид.
— Според мен никак не е добре. — Обръща се към него и се насилва да го погледне в очите, нещо, което винаги я кара да се чувства гола. — Забеляза ли как постоянно притиска ръка до корема си?
Джером кима.
— От седмици е така, но се оправдаваше с лошо храносмилане. Отиде на лекар само защото му писна да му опявам. И като научи диагнозата, се опита да ме излъже.
— Не ми отговори на въпроса. Ще издържи до края?
— Мисля, че да. Надявам се. Защото си прав, той изпитва необходимост да сложи точка на тази история. Обаче е задължително да го подкрепяме. И двамата. — Пуска едното си рамо и го хваща за китката. — Обещай ми, моля те. Няма да отпратиш вкъщи кльощавото момиченце, та момчетата да си играят в къщичката на дървото без него.
Той се откопчва от хватката ѝ и стиска дланта ѝ:
— Не бой се, Холибери. Екипът ни остава същият.
— Ало? Ти ли си, доктор Зет?
Брейди няма време за игрички. Снеговалежът все повече се усилва, а скапаното малибу на Зет Бой, навъртяло над двеста хиляди километра, и без зимни гуми, ще му изневери, когато бурята се разрази. При други обстоятелства щеше да му е любопитно как Фреди още е жива, но тъй като не възнамерява да се върне, за да я очисти, няма смисъл да разсъждава по този въпрос.
— Знаеш кой е, а аз знам какво се опита да направиш. Пробвай пак и ще ти пратя хората, които наблюдават сградата. Имаш късмет, че си жива, Фреди, не бих изкушавал съдбата повторно.
— Съжалявам. — Почти шепне. Това не е непукистката, с която той работеше в Киберпатрула. Но и не е напълно пречупена, иначе нямаше да се бъзика със сайта.
— Казала ли си на някого?
— Не! — Тя е ужасена, което го устройва.
— А смяташ ли да го направиш?
— Не!
— Чудесно, защото ако го направиш, ще разбера. Под наблюдение си, Фреди. Не забравяй.
Затваря телефона, без да чака отговор — по-вбесен е от факта, че е жива, отколкото от онова, което се беше опитала да направи. Ще повярва ли, че някой наблюдава жилищната ѝ сграда? Май да. Досега се е срещала с доктор Зет и със Зет Бой и няма представа още колко дронове са под неговата команда.