— Точно така. Имаше и трети човек — мисля, че беше шефът. Някой от вас помни ли му името?
Холи и Джером се споглеждат, после поклащат глави.
— Беше отдавна, Бил — казва младежът. — А и тогава се бяхме съсредоточили в Хартсфийлд.
— Да. Помня Линклатър само защото бе някак незабравима.
— Мога ли да ти ползвам компютъра? — пита Джером. — Надявам се да го открия, докато Холи търси адреса на момичето.
— Разбира се, давай.
Холи вече седи пред своя компютър и съсредоточено се взира в екрана. Мисли на глас, както ѝ е обичай, когато е погълната от нещо.
— Лошо. В „Бели страници“ не е вписан нито номер на телефона, нито адрес. Така или иначе не очаквах друго, много неомъжени жени не… момент, задръжте така… намерих страницата ѝ във фейсбук…
— Не ме интересуват снимки от почивката ѝ или колко приятели има — сопва се Ходжис.
— Сигурен ли си? Защото има само шестима приятели и един от тях е Антъни Фробишър. Почти съм сигурна, че това е името на…
— Фробишър! — крещи Джером от кабинета на Ходжис. — Антъни Фробишър е третият от Киберпатрула!
— Изпреварих те, Джером — доволно се усмихва Холи. — Отново.
За разлика от Фредерика Линклатър Антъни Фробишър фигурира в указателя — и поименно, и като „Вашият компютърен гуру“. И двата номера са еднакви — мобилният му, предполага Ходжис. Казва на Джером да стане и бавно и предпазливо сяда на стола. Споменът за нечовешката болка, която усети, докато седеше на тоалетната чиния, още е пресен.
Фробишър вдига още на първото позвъняване:
— Компютърен гуру, Тони Фробишър на телефона. С какво да помогна?
— Господин Фробишър, обажда се Бил Ходжис. Едва ли ме помните, но…
— О, много добре ви помня. — Тонът на Фробишър е враждебен. — Какво искате? Ако е за Хартсфийлд…
— Става въпрос за Фредерика Линклатьр. Имате ли настоящия ѝ адрес?
— Фреди? Защо да имам адреса ѝ? Не съм я виждал, откакто затворихме „Дискаунт Електроникс“.
— Наистина ли? Приятели сте във Фейсбук.
Фробишър се изкисква:
— Кой друг ѝ е приятел — Ким Чен Ун? Чарлс Менсън? Вижте, господин Ходжис, устатата кучка няма приятели. Хартсфийлд ѝ беше нещо като приятел, а току-що телефонът ми съобщи новината, че е мъртъв.
Ходжис няма представа как така телефонът му съобщава новини, но и няма желание да научи. Благодари и прекъсва връзката. Предполага, че никой от шестимата приятели на Фреди във Фейсбук не е истински и че ги е добавила само за да не се чувства напълно отхвърлена. Някога Холи би сторила същото, но сега наистина има приятели. Което води до въпроса как да открие Фреди Линклатьр.
Агенцията, която управляват с Холи, неслучайно се нарича „Търси се“, обаче повечето им специализирани търсачки са създадени да откриват лоши хора с лоши приятели, с дълги полицейски досиета и със заповеди за издирване. Може да я намери, в епохата на компютрите малцина остават неоткриваеми, обаче времето го притиска. Всеки път щом хлапе включи някоя от пренастроените игри, се появяват номерираните рибките, сините проблясъци и — предвид преживяното от Джером — скрити послания, внушаващи на потребителя да посети zeetheend.
„Детектив си. Да, болен си от рак, но все пак си детектив. Така че престани да се разсейваш и разследвай.“
Само че е трудно. Все му се пречка мисълта за хлапачките, които Брейди неуспешно се опита да избие на концерта на „Раунд Хиър“. Сестрата на Джером е една от тях и ако не беше Дърийс Невил, Барбара можеше вече да е мъртва, а не с гипсиран крак. Може би нейната „Заппит“ е била тестови модел. Може би и тази на Елъртън. В това има известна логика. Но сега става въпрос за толкова много игри, които са отишли някъде, да му се не види!
Внезапно му просветва и се провиква:
— Холи! Намери ми един телефонен номер!
Тод Снайдър си е в офиса и е доста любезен:
— Чувам, че ви чака силна буря.
— Така казват.
— Успяхте ли да проследите дефектните игри?
— Всъщност тъкмо по този повод се обаждам. Случайно да имате адреса, на който са изпратени закупените устройства?
— Разбира се. След малко ще ви се обадя и ще ви го продиктувам.
— Имате ли нещо против да изчакам на телефона? Доста е спешно.
— Спешен проблем по потребителска жалба? — възкликва Снайдър. — Доста е нетипично. Момент така.
Следва прещракване и Ходжис е оставен на изчакване, придружено с успокояваща мелодия, която никак не го успокоява. Холи и Джером вече са в кабинета, двамата седят зад бюрото. Ходжис с усилие се въздържа да не притисне с длан корема си. Секундите се превръщат в минута. После в две. „Или е приел друго обаждане и ме е забравил, или не може да намери адреса“ — мисли си Ходжис.