— Трябваше да ви се обадя — казва Фреди и макар да гледа Ходжис, той се досеща, че тя говори на себе си. — Щях, ако се бях сетила. Вие го спряхте предишния път, нали?
— Леле, какво е станало тук бе, жена? — възкликва Джером.
— Сигурно прекалих. — Фреди посочва двата куфара в дневната. — Трябваше да послушам майка ми. Все ми казваше да пътувам с малко багаж.
— Надали говори за куфарите — отбелязва Ходжис и посочва с палец прясната кръв по тениската на Фреди. Влиза, следван по петите от Джером и Холи, която затваря вратата на апартамента.
— Знам за какво говоря — промърморва Фреди. — Копелдакът ме простреля. Раната отново прокърви, когато довлякох куфарите от спалнята.
— Я да видя — казва Ходжис, но щом пристъпва към нея, Фреди прави крачка назад и кръстосва ръце пред себе си — жест, толкова типичен за Холи, че трогва детектива.
— Не! Не съм сложила сутиен, защото много ме боли.
Холи избутва встрани Ходжис и се обръща към Фреди:
— Да отидем в банята. — Говори спокойно, но яростно дъвче никотиновата дъвка.
Фреди я хваща за ръката и я повежда покрай куфарите, спира за миг да дръпне от джойнта и казва (докато говори, пушекът излиза от устата ѝ като поредица от димни сигнали):
— Оборудването е във втората спалня. Вдясно. Хубаво го огледай. — После добавя, връщайки се към първоначалната си мисъл: — Отдавна щях да съм духнала, ако не бях помъкнала толкова багаж.
„Надали — казва си Ходжис. — Сигурно щеше да припаднеш в асансьора.“
Ловната хижа „Рога и копита“ е голяма почти колкото внушителната къща на Бабино в Шугър Хайтс. Сградата е дълга и ниска. Отвъд нея заснежените склонове се спускат до езерото Чарлс, което при предишното посещение на Брейди синееше сред гората, но сега е замръзнало.
Той паркира отпред и предпазливо заобикаля сградата. Скъпите мокасини на Бабино се пързалят по снега. Ловният лагер е разположен на поляна и тук снежната покривка е много по-дебела. Глезените на Брейди премръзват. Съжалява, че не е взел ботуши, и отново си напомня, че човек не може да мисли за всичко.
Изважда от сандъчето с електромера ключа за бараката, където е генераторът, а от там взема ключовете за къщата. Генераторът е скъп, марка „Дженерак Гардиън“. Още не работи, но вероятно ще се включи по-късно. В пущинаците токът спира почти при всяка буря.
Брейди се връща до колата за лаптопа на Бабино. В хижата има безжичен интернет и лаптопът е единственото, което му трябва, за да поддържа връзката с настоящия си проект и да следи случващото се. Играта „Заппит“ също му е необходима, разбира се.
Добрият стар „Заппит Зиро“.
Къщата е тъмна и студена и щом влиза, постъпва като всеки човек, когато се прибере у дома: пали лампите и включва отоплението. Салонът е просторен, с борова ламперия, полилеят е от полирани кости на елен карибу — вероятно е изработен по времето, когато в тези гори все още са живеели елени от този вид. Камината, напомняща зейнала паст, е достатъчно голяма да побере носорог. Дебелите, кръстосващи се греди на тавана, са потъмнели от дима. По продължение на едната стена се простира бюфет от черешово дърво, върху който са подредени най-малко петдесет бутилки с алкохол — някои са почти празни, други — с непокътнати бандероли. Мебелите са стари, но скъпи — удобни кресла и грамаден диван, на който през годините са били изчукани безброй мацки. Мъжете идваха тук не само за лов и за риболов, а и да се насладят на извънбрачен секс. Кожата пред камината е от мечка, убита от доктор Елтън Марчънт, който вече работи в голямата операционна на небето. Окачените по стените препарирани глави на животни са трофеи на почти дузина други лекари, някои от които също са се преселили в отвъдното, а други — още не. Сред трофеите се отличава главата на мъжки елен с шестнайсет разклонения на рогата, убит от самия Бабино, докато още си беше Бабино. Застрелял беше животното, когато ловният сезон още не беше открит, но нали забраните са за това да се пренебрегват?
Брейди оставя лаптопа на старинното затварящо се писалище в дъното на помещението, после го включва, преди да си свали палтото. Първо проверява показанията на ретранслатора и с радост вижда надписа 243 ОТКРИТИ.
Мислеше си, че разбира колко мощен е заложеният капан, беше видял колко хипнотизираща е анимацията още преди да я подобрят, но на такъв успех не се бе надявал дори в най-смелите си мечти. Не е получавал нови предупредителни сигнали от zeetheend, но все пак влиза и там, за да провери посещенията. Отново очакванията му са надминати. Над седем хиляди посетители досега, седем хиляди и дори в момента броят им се увеличаваше!