Оставя си палтото и изпълнява бърза джига върху мечата кожа. Уморява се бързо (когато реши да се всели в друг човек, ще избере някой двайсет-трийсетгодишен), но танцът го загрява приятно.
Взема от бюфета дистанционното и включва грамадния телевизор с плосък екран, едно от малкото неща, свързващи хижата с живота през двайсет и първи век. Сателитната антена хваща бог знае колко канала и картината е с невероятно качество, но днес Брейди се интересува повече от „местната програма“. Натиска бутон на дистанционното и на екрана се появява пътят към ловната хижа. Не очаква някой да наруши спокойствието му, но му предстоят два-три натоварени дни, най-важните и продуктивни в живота му, затова ще следи какво показва камерата, монтирана на разклона към хижата.
Складът за оръжията е голям, на стените с дървена ламперия са окачени пушки и пистолети. Най-доброто тук е полуавтоматичната газова пушка FN SCAR 17S с ръкохватка на пистолет, която един проктолог, запален по оръжията, е модифицирал в напълно автоматична; това е ролс-ройсът на бойните оръжия. Брейди я взема заедно с няколко резервни пълнителя, изважда от склада и няколко тежки кутии с патрони „Уинчестър“ калибър 308, после подпира оръжието на стената до камината. Мисли си да я запали — дървата за огрев вече са подредени в нишата, — но първо ще свърши друго нещо. Влиза в градския сайт за „горещи новини“ и набързо го преглежда, търсейки новини за самоубийства. Засега няма, обаче той има лек за това.
— Да го наречем запперитив — подхвърля с усмивка и включва играта. Настанява се удобно на едно кресло и започва да гони розови рибки. Щом затваря очи, те все още са там. Поне отначало. После се превръщат в червени точки, движещи се по черно поле.
Брейди напосоки избира една и се захваща за работа.
Ходжис и Джером се взират в дигитален дисплей, на който пише: 244 ОТКРИТИ, когато Холи довежда Фреди в компютърната стая, приближава се до Бил и му прошепва:
— Добре е. Което е цяло чудо. Дупката в гърдите ѝ е като от…
— От каквото казах, че е. — Гласът на Фреди е малко по-стабилен. Очите ѝ са кървясали, но вероятно е от джойнта. — Онзи ме простреля.
— Намерих мини дамски превръзки и с лейкопласт залепих една върху раната — прекалено дълбока е за обикновена медицинска лепенка — обяснява Холи. Сбърчва нос и изпъшква: — Ужасна е!
— Шибанякът ме простреля — повтаря Фреди, сякаш все още не може да го повярва.
— И кой е шибанякът? — пита Ходжис. — Феликс Бабино?
— Да, той. Смахнатият доктор Зет. Само че всъщност това е Брейди. Също и другият — Зет Бой.
— Зет Бой ли? — учудва се Джером. — Кой, по дяволите, е този?
— Старец? — пробва Ходжис. — По-възрастен от Бабино. С къдрава бяла коса. Кара трошка с грунд по нея. Може да е бил с канадка, подлепена с ремонтна лента.
— Не знам за колата, но канадката е същата — отвръща Фреди. — Това е нашето момче Зет Бой. — Сяда пред настолния Мак — понастоящем с въртящ се фрактален скрийнсейвър — и си дръпва за последно от джойнта, преди да го смачка в пепелника, пълен с угарки от „Марлборо“. Още е много бледа, но донякъде си е възвърнала напереността, която Ходжис си спомня от предишната си среща с нея. — Доктор Зет и верният му помощник Зет Бой. Само дето и двамата са Брейди. Шибана матрьошка, това са те.
— Госпожице Линклатър? — обажда се Холи.
— Ох, моля те, наричай ме Фреди. Всяка мацка, която види чаените чашки, на който викам цици, може да ми говори на ти.
Холи се изчервява, но продължава. Когато надуши нещо, не се отказва.
— Брейди Хартсфийлд е мъртъв. Взел е свръхдоза сънотворни късно снощи или рано сутринта.
— Елвис е напуснал този свят? — Фреди обмисля идеята, после поклаща глава. — Щеше да е чудесно. Ако беше вярно.
„А нямаше ли да е чудесно, ако можех да повярвам, че е луда?“ — мисли си Ходжис.
Джером сочи монитора.
Вече показва 247 ОТКРИТИ.
— Това нещо търси ли, или сваля?
— И двете. — Фреди машинално притиска ръка към импровизираната превръзка под ризата си — жест, който напомня на Ходжис за самия него. — Нарича се ретранслатор. Мога да го изключа — поне така мисля, — но само при условие, че ще ме пазите от хората, които наблюдават сградата. Със сайта обаче… ударих на камък. Знам ай пи адреса и паролата, но не можах да блокирам сървъра.
Ходжис иска да ѝ зададе хиляди въпроси, но 247 ОТКРИТИ се сменя с 248 ОТКРИТИ и само две питания са от решаващо значение:
— Какво търси? И какво сваля?
— Първо ми обещайте да ме защитите, да ме отведете на сигурно място. Да ме включите в Програмата за защита на свидетелите, нещо такова.