Брейди излиза от съзнанието на Джейми Уинтърс тъкмо когато момчето насочва пистолета към главата си, защото се бои, не, ужасява се! — какво може му се случи, щом куршумът влезе в размътения от него мозък. Дали ще бъде изплют като семка, както когато бе в главата на полухипнотизирания кретен, тътрещ парцала по пода на стая 217, или ще умре заедно с хлапето?
За миг му се струва, че е закъснял и че оглушителното звънтене е онова, което всеки чува при напускането на този свят. След миг се озовава в дневната на ловната хижа, държи електронната игра, а лаптопът на Бабино е пред него. Оттам идва звъненето. Поглежда екрана и вижда две съобщения. Първото е 248 ОТКРИТИ. Това е добра новина. Втората е лоша: РЕТРАНСЛАТОР ИЗКЛЮЧЕН.
„Фреди! — изругава мислено. — Не предполагах, че ти стиска. Гадина такава.“
Със свободната си ръка напипва на бюрото керамичен череп, пълен с химикалки и моливи. Вдига го с намерението да разбие с него екрана и да премахне вбесяващото съобщение. Обаче му хрумва идея, която го спира. Ужасяващо логична идея.
Може би не ѝ е стискало. Може би някой друг е спрял ретранслатора. Кой би могъл да бъде? Ходжис, разбира се. Дъртият ДВО. Неговият най-зъл враг.
Дава си сметка, че не е съвсем наред в главата, знае го от години и разбира, че може би го гони параноя. И все пак предположението е донякъде разумно. Ходжис престана да го посещава преди година и половина, но Бабино твърдеше, че вчера пенсионираното ченге е слухтяло в болницата.
„А и открай време дъртият знае, че се преструвам — мисли си Брейди. — Казвал го е неведнъж.“ Някои костюмари от прокуратурата бяха на същото мнение, обаче тяхната мотивация беше друга: искаха да го изправят пред съда и да приключат с него. Ходжис обаче…
— Беше убеден — изрича на глас.
А и в крайна сметка новината може да не е чак толкова лоша. Половината игри, пренастроени от Фреди, вече са активни, следователно повечето им притежатели ще са отворени за неговата атака като малкото педалче, с което се разправи току-що. Освен това уебсайтът работи. Щом собствениците на игри „Заппит“ започнат да се самоубиват (с малко помощ от Брейди Уилсън Хартсфийлд), сайтът ще тласне други към ръба — примерът е заразителен. На първо време ще са само онези, които по принцип са най-склонни към самоубийство, обаче ще ги последват още мнозина. Ще скачат в бездната на смъртта както стадо биволи скачат от скала в паническото си бягство…
Обаче! Обаче някой иска да му попречи.
Ходжис.
Помни надписа на плаката в момчешката си стая: „Ако животът ти предлага лимони, направи си лимонада!“ Хубаво мото, особено като се има предвид, че за да приготвиш лимонада, трябва да изстискаш лимоните докрай.
Взема стария, но полезен мобилен телефон на Зет Бой, и отново набира по памет номера на Фреди.
Фреди изпищява, когато някъде в апартамента зазвучава мелодията на „Буги Уги Бюгъл Бой“. Холи я хваща за рамото, за да я успокои, и поглежда въпросително Ходжис. Той кима и тръгва по посока на звука, Джером го следва по петите. Мобилният е на тоалетката сред кутийки с кремове, хартийки за свиване на цигари марка „Зиг-Заг“, метални щипки и цели два плика с трева.
На екранчето пише „ЗЕТ БОЙ“, но Зет Бой, някога известен като Ал Библиотеката Брукс, в момента е задържан в полицията и надали звъни по телефона.
— Ало? — казва Ходжис. — Вие ли сте, доктор Бабино?
Тишина… или почти. Той чува дишане.
— Или да ви наричам доктор Зет?
Отговор няма.
— А Брейди ли си? — Все още не го вярва, въпреки разказаното от Фреди, но може да повярва, че Бабино има шизофрения и наистина се мисли за Брейди. — Ти ли си, гад?
Дишането се чува още две-три секунди, после изчезва. Връзката е прекъсната.
— Възможно е, да знаете — казва Холи. Дошла е при тях в претъпканата с мебели спалня на Фреди. — Възможно е наистина да е Брейди. Проекцията на личността е надлежно документирана. Всъщност това е втората най-срещана причина за тъй нареченото демонично обсебване. На първо място е шизофренията. Гледах документален филм за това по…
— Не — прекъсва я Ходжис. — Не може да бъде. Не.
— Недей да затваряш очи пред възможността. Не бъди като госпожица Хубави сиви очи.
— Какво искаш да кажеш? — О, Боже, пипалата на болката вече стигат чак до топките му.
— Че не бива да пренебрегваш улики само защото водят в посока, която не ти допада. Знаеш, че Брейди се беше променил, когато излезе от комата. Притежаваше способности, недостъпни за повечето хора. Телекинезата може да е била само една от тях.