— Никога не съм го виждал да мести каквото и да било.
— Но вярваш на сестрите, които са го виждали. Нали?
Ходжис е навел глава, мълчи и мисли.
— Отговори ѝ — подканя го Джером. Тонът му е мек, но Ходжис долавя нетърпението му.
— Да. Вярвах на някои. На здравомислещите като Беки Хелмингтън. Историите им си пасваха прекалено добре, за да са измислици.
— Погледни ме, Бил.
Подобна молба — не, заповед — от Холи Гибни е толкова необичайна, че той вдига глава.
— Наистина ли вярваш, че Бабино е пренастроил игрите и е създал уебсайта?
— Не е нужно да го вярвам. Използвал е Фреди.
— Не и за уебсайта — прозвучава тих глас. — Обръщат се. Кльощавата пънкарка стои на вратата. — Ако го бях създала, щях да го премахна. Получих от доктор Зет само флашка с информация, която свалих. Щом той си тръгна обаче, проведох малко разследване.
— Първо провери Ди Ен Ес, нали? — подхвърля Холи.
— Явно ги разбираш тези неща — кима Фреди.
Холи обяснява на Ходжис:
— Ди Ен Ес е акроним за сървър за названия на домейните. Преминава от един сървър към следващия, сякаш ползва камъни да прекоси поток, и пита „Познавате ли този сайт?“ Продължава да обикаля и да пита, докато намери верния сървър. — После се обръща към Фреди: — Но след като намери ай пи адреса, пак не можа да го закриеш, така ли?
— Да.
— Сигурна съм, че Бабино знае много за човешките мозъци, но се съмнявам, че притежава компютърните умения да заключи уебсайт — отбелязва Холи.
— Бях само платена помощничка — обяснява Фреди. — Зет Бой ми донесе разпечатка на програмата за пренастройване на игрите, написана като рецепта за кекс или нещо подобно, а се обзалагам на хиляда долара, че той разбира от компютри само колкото да ги включи — и то, ако открие правилното копче, — и да си влезе в любимия си порносайт.
Ходжис ѝ вярва. Не е сигурен, че полицаите ще са на неговото мнение, когато накрая се докопат до това, но той ѝ вярва. И… не бъди като госпожица Хубави сиви очи.
От това го заболя. Заболя го много.
— А най-важното беше — продължава Фреди, — че имаше двоеточие след всяка стъпка в програмното упътване. Брейди правеше така. Мисля, че го беше научил в някакви компютърни курсове в гимназията.
Холи хваща Ходжис за китките. По едната ѝ ръка има кръв от превързването на раната на Фреди. Наред с другите си странности Холи е маниачка на тема чистота и фактът, че е пропуснала да измие кръвта, показва доколко е погълната от случая.
— Бабино е давал на Брейди експериментални лекарства, което е неетично, но нищо повече, защото го е интересувало само как да върне в съзнание нашия човек.
— Не можеш да си сигурна — възразява Ходжис.
Сътрудничката му още го държи — повече с погледа си, отколкото с ръце. Обикновено избягва очен контакт и е лесно да забравиш колко е пронизващ погледът ѝ, когато го включи на макс.
— Всъщност има само един въпрос — казва тя. — Кой е принцът на самоубийствата в тази приказка? Феликс Бабино или Брейди Хартсфийлд?
Фреди заговаря замаяно и напевно:
— Понякога доктор Зет си беше просто доктор Зет, понякога Зет Бой си беше просто Зет Бой, само че тогава сякаш се бяха надрусали. В другите случаи обаче не бяха себе си. Тогава в тях беше Брейди. Ако щете вярвайте, но беше той. Не са само двоеточието или наклоненият почерк… работех с противния копелдак и го познавам като петте пръста на ръката си. — Влиза в дневната и добавя: — А сега, ако никой от детективите любители не възразява, ще си свия още един джойнт.
Брейди крачи с краката на Бабино из голямата дневна на ловната хижа и мисли напрегнато. Иска да се върне в света на „Заппит“, да си избере нова мишена и да изпита прекрасното усещане да бутне още някого в пропастта на смъртта, обаче за тази цел трябва да е спокоен, а не е.
Ходжис.
Ходжис е в апартамента на Фреди.
Дали глупачката ще се раздрънка? Дали слънцето изгрява от изток?
Вълнуват го два въпроса. Първият е дали Ходжис е способен да ликвидира уебсайта. Вторият е дали Ходжис може да го намери тук, в пущинака.
Смята, че отговорът и на двата въпроса е положителен, но колкото повече самоубийства предизвика междувременно, толкова повече ще страда дъртото ченге. Погледнато от този ъгъл, ще е чудесно, ако Ходжис се добере до него. Така или иначе разполага с достатъчно време. Намира се доста далеч от града, а и снежната буря е на негова страна.
Отново сяда пред лаптопа и се уверява, че сайтът още работи. Проверява броя на посетителите. Вече са над девет хиляди и повечето (е, не всички обаче) ще са тийнейджъри, привлечени от мисълта за самоубийство. Интересът нараства през януари и февруари, когато се стъмва рано и сякаш пролетта няма никога да настъпи. Освен това има под ръка „Заппит Зиро“ и с него лично може да работи с много хлапета. Да стигне до тях е лесно като да ловиш риби, плаващи в кофа.