— Поръчвай — разрешава Ходжис.
— Само гледай през шпионката, преди да пуснеш сервитьора. Увери се, че не е някой от мъжете в черно на Брейди — обажда се Джером.
— Майтапиш се — промърморва тя. — Нали?
В този снежен следобед във фоайето на хотела няма жив човек. Ходжис, който се чувства така, сякаш телефонното обаждане на Пийт го е събудило преди около три години, отива до рецепцията, попълва формуляра и се връща при другите. Холи пише нещо на айпада си и дори не вдига очи. Фреди протяга ръка за ключа, но Ходжис го подава на Джером.
— Стая 522. Ще я придружиш ли? Искам да говоря с Холи.
Джером повдига вежди и след като Бил не благоволява да му съобщи подробности, свива рамене и хваща дланта на Фреди:
— Джон Шафт ще ви отведе в покоите ви, милейди.
Тя отблъсква ръката му и мърмори:
— Ще е чист късмет, ако има минибар. — Става и тръгва с него към асансьорите.
— Открих сервиза на Търстън — обяснява Ходи. — На деветдесет километра северно по I-47 е. За съжаление тъкмо от там се задава бурята. След сервиза се завива по шосе 79, което води към хижата. Виж, Бил, времето е прекалено лошо за…
— Не бой се — прекъсва я той. — „Херц“ са ни запазили форд „Експедишън“ — чудесна кола за зимни условия. По време на пътуването ще ми разкажеш какво си научила. Сега искам да поговорим за нещо друго. — Взема айпада ѝ и го изключва.
Холи стисва ръце на скута си и чака.
Брейди се връща от Карбайн Стрийт в повишено настроение — дебеланата Елсбъри беше и лесна, и забавна. Чуди се колко мъже ще са нужни да свалят тялото ѝ от апартамента на третия етаж. Предполага, че поне четирима. Ами ковчегът! Размер „Гигант“!
Проверява уебсайта, открива, че е свален, и доброто му настроение отново се изпарява. Да, очакваше Ходжис да открие начин да го премахне, но не и толкова бързо. А и телефонният номер на екрана е вбесяващ като дразнещите съобщения, които Ходжис му оставяше в „Под синия чадър на Деби“ по време на първия рунд помежду им. Това е гореща линия за превенция на самоубийствата. Дори не е нужно да проверява. Знае го.
И да, Ходжис ще дойде тук. Много хора в „Кайнър“ знаят за хижата, тя е легендарна. Но дали ще дойде направо? Брейди не го вярва и за минута. Първо, проклетият ДВО ще се досети, че много ловци оставят оръжията си в ловните хижи (макар малцина да разполагат с арсенала на „Рога и копита“). Второ и по-важно, дъртакът е хитра хиена. Състарил се е с пет години след последната им среща, задъхва се и ръцете му леко треперят, но е лукав противник. Дебнещ хищник, който не ти се нахвърля, а изчаква да се разсееш и захапва сухожилията на краката ти.
„И така, аз съм Ходжис. Какво ще направя?“
След сериозно размишление Брейди отива до гардероба и след кратка справка с паметта на Бабино (по-точно с онова, което е останало от нея) избира връхни дрехи по мярка на тялото, което обитава. Взима дебели ръкавици, за да защити ревматичните пръсти на Феликс Бабино, и излиза. Снеговалежът още не е силен, няма вятър и клоните на дърветата са неподвижни. Идеално време за разходка.
Отива до купчината дърва, покрита с брезент и с няколко сантиметра пресен сняг. Отвъд се простират няколко декара със стари борови дървета и млади фиданки, разделящи „Рога и копита“ от „Мечият лагер на Големия Боб“. Чудесно!
Следващата му цел е оръжейната. Пушката я бива, но там има и други полезни неща.
„О, детектив Ходжис — мисли си, докато бързо върви по обратния път. — Бедна ти е фантазията каква изненада съм ти подготвил.“
Джером изслушва Ходжис, после поклаща глава:
— Не съм навит, Бил. Настоявам да ви придружа.
— А пък аз настоявам да се прибереш при вашите. Тъкмо сега трябва да си до сестра си. Вчера беше на косъм да загине.
Седят във фоайето на „Хилтън“ и говорят тихо, макар служителят на рецепцията да се е дянал някъде. Джером се накланя напред и подпира длани на бедрата си — намръщен е, по изражението му личи, че няма лесно да се предаде.
— Щом разрешаваш на Холи да те придружи…
— За нас с Бил е различно — прекъсва го тя. — Искам да го проумееш. Открай време не се разбирам с майка ми. Виждаме се един-два пъти годишно. Радвам се, като си тръгвам, и мисля, че тя изпитва същото. А Бил… да, ще се бори с болестта, но и двамата знаем какви са му шансовете. А ти имаш близки, за които да се грижиш и които да подкрепяш.
— Брейди е опасен — обажда се Ходжис. — И не можем да разчитаме на елемента на изненадата. Ако не се досеща, че ще го подгоня, значи е глупак. А тъкмо това никога не е бил.