— Бяхме тримата в „Минго“ — възразява Джером. — А когато на теб ти се задави двигателят, останахме само двамата с Холи. Справихме се.
— Миналия път беше различно — търпеливо обяснява тя. — Тогава Брейди не владееше вуду номерата с контрола на съзнанието.
— И все пак настоявам да съм с вас.
— Разбирам — кима детективът. — Но все още съм шефът и казвам не.
— Ама…
— Има и друга причина — добавя Холи. — По-важна. Ретранслаторът е изключен и сайтът е свален, но остават почти двеста и петдесет активни игри. Вече има едно самоубийство, кой знае колко още не са известни, а не можем да разкажем на полицията какво става. Изабел Джейнс смята Бил за досадник, който си пъха носа в чужди работи, колегите ѝ ще ни сметнат за луди. Ако ни се случи нещо, оставаш само ти. Не го ли разбираш?
— Разбирам само, че ме изолирате — намусва се Джером. Изведнъж заприличва на хлапака, който преди години косеше моравата на Ходжис.
— Има и още — признава детективът. — Може да се наложи да го убия. Всъщност това е най-вероятният изход.
— Господи, Бил, знам!
— Но за ченгетата и за всички хора човекът, когото ще убия, е уважаваният неврохирург Феликс Бабино. Откакто основахме „Търси се“, съм се измъквал от какви ли не заплетени правни ситуации, обаче този път е различно. Искаш ли да те обвинят в съучастие в непредумишлено убийство, което в този щат се определя като престъпление по непредпазливост? Може дори да ти лепнат предумишлено убийство първа степен, тоест — планирано.
— Склонен си да допуснеш Холи да поеме този риск, нали?
— Ти си този, на когото животът предстои — намесва се Холи.
Ходжис се привежда, макар и да го боли, и слага ръка на рамото на младежа:
— Знам, че не ти харесва. Не съм и очаквал да е иначе. Но така е правилно.
Джером обмисля думите му и въздиша:
— Схващам логиката.
Холи и Ходжис чакат. И двамата съзнават, че това не е достатъчно.
— Добре… — неохотно добавя той. — Не ми харесва, обаче ще се подчиня.
Ходжис става и притиска длан към корема си, сякаш да задържи болката.
— Да си вземем колата от „Херц“. Искам да изминем колкото е възможно повече километри по магистралата, преди бурята да се разрази.
Излизат от агенцията за коли под наем с ключовете за високопроходимия експедишън и виждат, че Джером ги чака, подпрян на капака на джипа си. Той прегръща Холи и ѝ прошепва:
— Моля те за последен път. Нека ви придружа.
Тя завърта главата си, опряна на гърдите му.
Джером я пуска и се обръща към Ходжис, чиято вехта шапка вече е покрита с тънък слой сняг. Детективът му подава ръка:
— При други обстоятелства щях да те прегърна, но тъкмо сега прегръдките ми причиняват болка.
Джером стиска дланта му. В очите му блестят сълзи.
— Внимавай, човече. И да върнеш Холибери жива и здрава.
— Такива са ми намеренията.
Джером гледа как Бил сяда зад волана (и се смръщва от болка), а Холи — до него. Знае, че Ходжис е прав, обаче пак му е много криво — чувства се като хлапе, което пращат вкъщи при мама. Щеше да ги последва, ако не беше казаното от Холи в празното фоайе на хотела: „Ако ни се случи нещо, оставаш само ти.“
Качва се в джипа и потегля към дома си. Щом излиза на околовръстното, го обхваща лошо предчувствие: повече няма да види двамата си приятели. Опитва се да се убеди, че не бива да се поддава на суеверия, обаче не успява.
Когато фордът напуска околовръстното и излиза на I-47, снегът вече не се шегува. Шофирането през гъстата снежна завеса напомня на Ходжис кадър от един научнофантастичен филм, който гледа с Холи — когато космическият кораб „Ентърпрайз“ влиза в хиперскорост или както там я наричат. На електронните табла край магистралата проблясват съобщения „ВНИМАНИЕ! СНЕГОВАЛЕЖ!“ и „НАМАЛИ СКОРОСТТА НА 40“, обаче той заковава скоростомера на 100 и ще кара така, докато не се наложи да намали — може би след петдесет километра. Или само след трийсет. Задминава няколко коли и шофьорите натискат клаксоните, за да го подканят да намали, после изпреварва два тромави тежкотоварни камиона, завихрящи сняг след себе си, което е упражнение за контрол на страха.
Минава почти половин час, преди Холи да наруши мълчанието:
— Оръжията са в теб, нали? В мешката ли са?
— Аха.
Тя си разкопчава колана (което го притеснява) и взема торбата от задната седалка.
— Заредени ли са?
— Глокът е зареден. Револверът ще заредиш ти. За теб е.
— Не знам как.
Веднъж той ѝ предложи да я заведе на стрелбището, за да я обучи, та по-лесно да вземе разрешително за оръжие, но Холи твърдо отказа. Не ѝ предложи повторно, вярвайки, че никога няма да ѝ се наложи да използва оръжие. Мислеше, че никога няма да го допусне.