Край на дежурството

Някак си Ходжис успява.

31.

Високите пламъци в камината разпръскват унасяща топлина. Ходжис се бори да си поеме дъх, снегът по взетата назаем шапка се топи и струите се стичат по лицето му. Успява да стигне до средата на помещението и се свлича на колене, придържайки врата на Холи в свивката на лакътя си, защото счупената китка се е подула като наденица и ръката му е станала безполезна. Главата ѝ не се удря в дървения под, което е добре. Стига ѝ жестокият удар от приклада.

Брейди си сваля палтото, очилата за нощно виждане и маската. Лицето е на Бабино, побелялата коса (сега нетипично разчорлена) — също, но това е Брейди Хартсфийлд. Ходжис вече не се съмнява.

— Има ли оръжие?

— Не.

Човекът с лицето на Феликс Бабино се усмихва:

— Ето какво ще направя, Бил. Ще ѝ претърся джобовете и ако намеря оръжие, ще ѝ гръмна кльощавия задник. Какво ще кажеш?

— 38-калибров револвер — предава се Ходжис. — Деснячка е, така че ако го носи, сигурно е в десния джоб на палтото ѝ.

Брейди се навежда, но продължава да държи Ходжис на прицел — пръстът му е на спусъка, притиска приклада до гърдите си. Намира револвера, оглежда го, после го затъква в колана си. Въпреки болката и отчаянието на Ходжис му става смешно. Онзи сигурно е гледал стотици телевизионни сериали и екшъни, в които отракани типове затъкват револверите в коланите си, но в реалния живот това е възможно само с автоматичните оръжия, понеже са плоски.

От гърлото на Холи се изтръгва хъркащ звук. За миг единият ѝ крак спастично потрепва.

— А ти? — пита Брейди. — Имаш ли друго оръжие? Прословутият прикрепен към глезена пистолет, а?

Ходжис поклаща глава.

— Защо не си запретнеш крачола? Направи ми това удоволствие.

Ходжис се подчинява, разкривайки само подгизналите си обувки и мокрите си чорапи.

— Отлично. Сега си съблечи палтото и го хвърли на дивана.

Детективът се разкопчава и успява да се сдържи, докато сваля дрехата, обаче като я хвърля на канапето, сякаш рог на побеснял бик го разпаря от чатала до сърцето и той изстенва.

Очите на Бабино се ококорват:

— Наистина ли те боли, или симулираш? Съдейки по това колко си отслабнал, заключавам, че не се преструваш. Какво става с теб, детектив Ходжис? Какво ти е?

— Имам рак. На панкреаса.

— Леле, лоша работа. Дори Супермен не може да се справи с това. Обаче горе главата, може да съкратя страданията ти.

— Прави каквото искаш с мен. Но нея остави на мира.

Брейди любопитно се взира в жената на пода:

— Да не би това да е хубавицата, която размаза предишната ми глава? — Фразата му се струва забавна и той се разсмива.

— Не. — Светът се е превърнал в обектив на камера, която се приближава и се отдалечава с всеки удар на блъскащото му, поддържано от пейсмейкър сърце. — Холи Гибни те халоса. Тя се върна при родителите си в Охайо. Тази е Кара Уилсън, асистентката ми. — Името му хрумва спонтанно и го изрича без капка колебание.

— Асистентка, която решава да те придружи на самоубийствена мисия? Малко ми е трудно да го повярвам.

— Обещах ѝ премия. Парите ѝ трябват.

— А къде, ако мога да попитам, е негрото-косач?

Ходжис обмисля за кратко дали да не каже истината — Джером е в града, знае, че Брейди вероятно е в ловния лагер и скоро ще съобщи тази информация на полицията, ако вече не го е сторил. Но дали това ще спре лудия? Разбира се, че няма.

— Джером е доброволец в Аризона. Строи къщи за бедните.

— Колко благородно! Надявах се да е с теб. Тежко ли пострада сестра му?

— Само кракът ѝ е счупен. Ще се оправи за нула време.

— Жалко.

— Беше само тестови обект за теб, нали?

— Тя получи една от оригиналните игри „Заппит“, да. Бяха дванайсет. Като дванайсетте апостоли, тръгнали да разпространяват Божието слово. Седни на креслото пред телевизора, детектив Ходжис.

— Не, благодаря. Само в понеделник дават любимите ми програми.

Брейди се усмихва любезно:

— Сядай.

Ходжис се подчинява, като се подпира със здравата си ръка на масичката до креслото. Сядането е агония, но после болката понамалява. Телевизорът е изключен, обаче той се взира в екрана и пита:

— Къде е камерата?

— Над табелите при разклона. Не се упреквай, че не я видя. Беше покрита със сняг. Подаваше се само обективът, а и тогава ти вече бе изключил фаровете.

— Останало ли е в теб нещо от Бабино?

Брейди свива рамене.

— Отделни частици. От време на време се обажда някоя, която още го смята за жив. Скоро ще престане.

— Божичко! — мърмори Ходжис.

Брейди коленичи. Дулото на автомата още е насочено към детектива. Обръща яката на палтото на Холи и разглежда етикета.