— Х. Гибни — чете на глас. — Написано е с неизтриваемо мастило, което не изчезва при прането. Харесвам хора, които си пазят вещите.
Ходжис стиска клепачи. Болката е много силна, би дал всичко да престане и той да предотврати онова, което ще се случи. Обаче отваря очи и се насилва да погледне Брейди, защото играта се играе до край.
— Имам много неща за вършене през следващите четирийсет и осем или седемдесет и два часа, детектив Ходжис, но ще отложа всичко, за да се разправя с теб. Чувстваш ли се специален? Би трябвало. Дължа ти толкова много, задето ме прецака.
— Не забравяй, че ти дойде при мен. Ти ме предизвика с онова тъпо, самохвално писмо.
Лицето на Бабино — лице на застаряващ актьор, играещ характерни роли — помръква.
— Предполагам, че си прав, но виж кой победи, детектив Ходжис.
— Ако победа е да накараш няколко тъпи хлапета с размътени мозъци да се самоубият, да, печелиш. Аз обаче съм на друго мнение.
— Това е контрол! Упражнявам контрол! Опита се да ме спреш и не можа! И тя не може! — Брейди изритва Холи. Лицето ѝ е пепеляво, затворените ѝ очи са хлътнали в очните кухини. — Благодарение на нея станах гениален! По-гениален отпреди.
— Тогава престани да я риташ! — извиква Ходжис.
От вълнението и гнева на Брейди лицето на Бабино пламва. Ръцете му стискат пушката. Поема си дъх, за да се успокои, после още веднъж. И се усмихва.
— Госпожица Гибни ти е слабост, а? — Рита я пак, този път в бедрото. — Чукаш ли я? Не е красавица, обаче човек на твоята възраст не може да подбира. Знаеш ли какво казвахме навремето? Омотай ѝ главата с националния флаг и чукай за чест и слава.
Пак рита Холи и се озъбва — гримаса, минаваща за усмивка.
— Питаше ме дали съм чукал майка ми, помниш ли? Влачеше се при мен в болницата и всеки път ме питаше дали съм чукал единствения човек, на когото някога му е пукало за мен. Разправяше колко секси изглеждала и питаше дали е била мръсница. Питаше ме дали се преструвам. Надяваше се, че страдам. А аз бях принуден да те слушам.
Кани се пак да изрита горката Холи. За да му отвлече вниманието, Ходжис казва:
— Да те питам за една медицинска сестра, Сейди Макдоналд. Ти ли я подтикна към самоубийство? Ти беше, нали? Сейди беше първата ти жертва.
Брейди доволно се ухилва и изважда на показ скъпите коронки на Бабино.
— Беше лесно. Винаги е лесно, щом се вмъкнеш в някого и започнеш да дърпаш конците.
— Как го правиш, Брейди? Как се промъкваш? Как се добра до игрите от „Сънрайз Сълюшънс“ и как ги пренастрои? Ами уебсайта? Как го направи?
— Чел си прекалено много криминалета, в които хитрият частен детектив кара лудия убиец да говори, докато дойде подкрепление, или докато му отвлече вниманието, за да се сборичка с него и да му вземе оръжието — смее се Брейди. — Не мисля, че ще дойде подкрепление, а като те гледам, и бебе не можеш да пребориш. Освен това вече знаеш повечето факти. Иначе нямаше да си тук. Фреди се е разприказвала и — с риск да прозвуча като анимационния злодей Снидли Уиплаш — ще си плати за това. Най-после.
— Тя твърди, че не е създала уебсайта.
— Не е, защото не ми беше необходима за тази цел. Направих го съвсем сам, в кабинета на Бабино, на неговия лаптоп. По време на поредното ми бягство от стая 217 — да, бягах, вселявайки се в други хора.
— Ами…
— Млъквай. Виждаш ли масичката до теб, детектив Ходжис?
От черешово дърво е като бюфета и изглежда скъпа, но по нея има избелели кръгове от чаши, които хората са слагали отгоре ѝ без подложки. Лекарите, притежаващи хижата, може да са стриктни в операционната, но тук са мърлячи. На масичката сега са дистанционното за телевизора и керамичният череп, пълен с моливи.
— Отвори чекмеджето.
Ходжис се подчинява. Вътре има розова игра „Заппит“, оставена върху старо списание с телевизионната програма и с Хю Лори на корицата.
— Извади я играта и я включи.
— Няма!
— Както искаш. Тогава ще се позанимая с госпожица Гибни. — Брейди насочва дулото към тила на Холи. — Като включа на автоматична стрелба, това чудо ще ѝ откъсне главата. Дали ще отхвръкне в камината? Да проверим.
— Добре — предава се Ходжис. — Добре, добре, добре.
Взема играта и натиска бутона за включване. Появява се началната графика; буквата Z изпълва екрана. Следва надпис, който го подканва да прокара пръст по екранчето, за да получи достъп до игрите. Прави го, без да чака Брейди да му заповяда. По лицето му се стича пот. Счупената му китка пулсира от болка.
— Виждаш ли иконката на „Вирче с рибки“?
— Да.
Не иска да отвори „Вирче с рибки“, но алтернативата е да се превива от болка в корема и в китката и да види как откосът от автоматичното оръжие откъсва главата на Холи. Не, няма да го допусне. А и е чел, че човек не може да бъде хипнотизиран против волята си. Да, играта на Дайна почти го приспа, но тогава не знаеше какво става. Сега знае. Ами ако се престори на хипнотизиран, може би… може би…