— Търстън ми предложи моторна шейна — отбелязва Ходжис. — Не спомена за танк „Шърман“.
— Това е снегоход „Тъкър Сноу-Кат“, а ти не си предложил на дядката да задържи като гаранция кредитната ти карта плюс чудесния джип, който ме докара благополучно до този пущинак.
— Наистина ли Брейди е мъртъв? — пита Холи. Обърнала се е към Ходжис и грамадната цицина на челото ѝ сякаш пулсира.
— Нали го видя как се застреля?
— Да, но сигурен ли си, че е мъртъв?
Отговорът, който няма да ѝ даде, е „Не, не още. Не и докато слузестата диря в главите на бог знае колко хора не изчезне благодарение на забележителната способност на мозъка да се самолекува. Но след седмица, най-много месец, Брейди ще е мъртъв.“
— Да — казва. — И още нещо, Холи. Благодаря ти, че ми избра този сигнал за съобщенията. Момчетата с хоумръна.
— Какво пише? В съобщението де.
Ходжис изважда мобилния си от джоба на палтото, прочита съобщението и възкликва:
— Да му се не види! — Засмива се и добавя: — Бях го забравил, честно…
— Какво? Покажи, покажи, покажи!
Накланя телефона, та тя да прочете съобщението, изпратено от дъщеря му Алисън от Калифорния, където без съмнение няма сняг и е топло:
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ТАТКО! НА 70, НО НЕ СЕ ДАВАШ! ИЗЛИЗАМ ОТ СУПЕРМАРКЕТА, ЩЕ ЗВЪННА ПОСЛЕ. XXX АЛИ
За първи път след завръщането на Джером от Аризона, се появява Тайрон Зевзека:
— Ма вий на седемдесе ли сте, мастъ Ходжис? Глей ти! Че ас и шейсе и пет не ви давам!
— Стига, Джером — скастря го Холи. — Знам, че ти е забавно, но е нелепо да говориш като невежа.
Ходжис се разсмива. Боли го, обаче не може да се сдържи. Остава в съзнание по целия път до сервиза на Търстън, дори няколко пъти си дръпва от джойнта, който Холи запалва и му подава. После започва да му притъмнява. Хрумва му, че май си отива.
„Честит ми рожден ден“ — казва си.
И мракът го поглъща.
После
Пийт Хънтли не познава Окръжна болница „Кайнър“ добре, колкото бившия си партньор, многократно посещавал тук дългосрочно пребиваващ пациент, вече покойник. Спира два пъти — веднъж на главната рецепция и втори път на тази в Онкологията, — докато открие стаята на Ходжис. Влиза, но вътре няма никого. Балони с надписи „ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ТАТКО“, завързани за перилото на леглото, се реят към тавана.
Някаква сестра надниква в стаята, вижда го как изумено гледа празното легло и се усмихва:
— Всички са в зимната градина в дъното на коридора. Устроили са си малко празненство. Мисля, че не сте закъснели.
Пийт тръгва натам. Зимната градина е с голям прозорец на тавана, навсякъде се виждат растения — може би за да разведрят пациентите или да им осигурят повече кислород, може би и двете. На масичка до едната стена четирима души играят карти. Двама са плешиви, третият е включен на система за инфузионно преливане. Кърмит седи под прозореца и подава парчета торта на гостите си: Холи, Джером и Барбара. Пуснал си е брада и тя е бяла като сняг. Пийт си спомня как навремето водеше в търговския център децата си, за да видят Дядо Коледа.
— Пийт! — възкликва Ходжис и се усмихва. Надига се, но бившият му партньор му прави знак да не става. — Настани се, хапни си торта. Али я купи от сладкарницата на Батул. Открай време ѝ е любимата, като малка все ме караше да я водя там.
— Тя къде е? — пита Пийт, взима стол и се настанява до Холи. Над лявото ѝ око има превръзка, Барбара е с гипсиран крак. Само Джером изглежда здрав и бодър, въпреки че в ловния лагер се размина на косъм със смъртта.
— Замина си тази сутрин. Бяха ѝ дали само два дни отпуска. През март има право на три седмици почивка и обеща отново да дойде. Ако ми е необходима де.
— Как си?
— Бива. — Ходжис завърта очи нагоре и наляво. — С лечението ми са заети трима онколози и първите изследвания изглеждат обнадеждаващи. — Той подава парче торта на бившия си партньор.
— Много се радвам! Ама това парче е прекалено голямо.
— Стегни се и го изяж. Слушай, за отношенията ти с Изи…
— Разбрахме се — прекъсва го Пийт. Бодва парченце от тортата и промърморва с пълна уста: — Ммм, вкусно е. Казват, че морковена торта с крем сирене не повишава кръвната захар.
— Значи купонът по повод пенсионирането ти…
— Ще се състои. Пък и официално не съм го отменял. Още разчитам да вдигнеш първия тост. И не забравяй…
— Да, да, и бившата ти съпруга, и сегашното ти гадже ще са там, затова не бива да ръся цинизми. Схванах.
— Абе, бях длъжен да те предупредя. — „Твърде голямото“ парче торта бързо се смалява. Барбара изумено наблюдава как Пийт омита и последната троха.
— Ще си имаме ли неприятности с полицията, Пийт? — разтревожено пита Холи.