Според Ходжис никого не го бива за тези работи, обаче не си прави труда да възрази.
— Защо? Тази Олдърсън не била там от петък насам.
— Заслужава да знае — настоява Холи. — Полицаите ще се свържат с роднините, това им е работата, но няма да се обадят на икономката. Поне аз мисля така.
Бил е на същото мнение, а и Холи е права — Олдърсън заслужава да знае, дори само за да не да открие запечатаната с полицейска лента външна врата, когато се върне. Но някак не му се вярва Холи да я интересува само Нанси Олдърсън.
— Твоят приятел Пийт и госпожица Хубави сиви очи почти не са си мръднали пръста — продължава Холи. — Да, забелязах, че са свалили отпечатъци в спалнята на Мартийн Стоувър, както и по инвалидната ѝ количка и в банята, където се е самоубила госпожа Елъртън, но не и в стаята ѝ на горния етаж. Вероятно са се качили, колкото да се уверят, че няма труп под леглото или в дрешника, но само толкова.
— Чакай малко. Качвала си се на горния етаж, така ли?
— Разбира се. Някой трябваше да разследва старателно, а онези двамата със сигурност не го правеха. Сигурни са, че знаят точно какво е станало. Пийт ти се обади само защото се беше панирал.
Панирал. Да, точно така. Тъкмо тази дума му убягваше.
— И аз се панирах — признава Холи, — но умът ми си е на мястото. В този случай има нещо гнило. Много, много гнило! Затова държа да говориш с икономката. Ще ти кажа какво да я питаш, ако не се сещаш.
— За буквата Z на плота в банята ли говориш? Ако знаеш нещо повече, ще се радвам да ме осветлиш.
— Не е нещо, което знам, а което видях. Не забеляза ли какво има до буквата Z?
— Флумастер.
Тя го поглежда така, сякаш казва: „Я си напъни мозъка!“
Бил си припомня полицейски трик, който е много полезен при даване на показания в съда: представя си, че гледа снимката.
— Имаше зарядно, включено в контакта до умивалника.
— Да! Отначало си казах, че е за електронен четец, който госпожа Елъртън е включвала там, защото е прекарвала повечето си време в тази част на къщата. Което е логично, понеже всички контакти в спалнята на Мартийн вероятно са били използвани за включване на животоподдържащите системи. Не мислиш ли?
— Да, възможно е.
— Само че аз имам и нуук, и киндъл…
„Че може ли да нямаш?“ — казва си Ходжис.
— … и зарядните им не са такива. Кабелите са черни. Този беше сив.
— Може да е изгубила оригиналното зарядно и да си е купила ново от „Тек Вилидж“.
Въпросният магазин беше единственият, предлагащ електронно оборудване, след фалита на „Дискаунт Електроникс“, където беше работил Брейди Хартсфийлд.
— Не. Електронните книги имат зарядно с метални зъбчета. Онова беше по-широко, по-скоро като на таблет. Само че айпадът ми има такова, а онова в банята беше много по-малко. Този кабел беше за устройство, което се държи в ръка. Затова се качих горе да го потърся.
— И намери…
— Само стар компютър на бюрото до прозореца в спалнята на госпожа Елъртън. Наистина стар. Беше включен към модем.
— О, не! — възкликва Ходжис. — Само не модем!
— Не е смешно, Бил. Жените са мъртви.
Ходжис отмества ръка от волана и я вдига в знак на помирение.
— Извинявай. Продължавай. Сега ще ми разкажеш как си включила компютъра ѝ.
Холи изглежда разколебана.
— Ами, да. Но само в интерес на разследването, което полицията очевидно няма намерение да проведе. Не съм шпионирала.
Ходжис би могъл да поспори, но си премълчава.
— Нямаше парола, така че проверих историята на търсенията на госпожа Елъртън. Посещавала е доста сайтове за пазаруване и доста медицински сайтове, посветени на парализата. Проявявала е голям интерес към стволовите клетки, което е логично предвид състоянието на дъщеря ѝ…
— Направи всичко това само за десет минути?
— Чета бързо. Но знаеш ли какво не намерих?
— Предполагам, нещо, свързано със самоубийства.
— Точно така. Откъде е научила за хелия? В този ред на мисли, откъде се е сетила да разтвори във водка болкоуспокояващите и да излее сместа в сондата за хранене на дъщеря си?
— Е — промърморва Ходжис, — съществува и древен мистичен ритуал, наречен четене на книги. Може и да си чувала за него.
— Видя ли някакви книги в дневната?
Той си представя дневната, както си беше представил снимката от банята на Мартийн Стоувър. Холи е права. Имаше полици с миниатюрки, картина на стената и телевизор. На масичката имаше списания и вестници, които обаче бяха подредени ветрилообразно — като за украса, а не като за четене. Пък и нито едно не беше посветено на актуални политически и културни теми.