Холи кима енергично.
— Що за въпрос? — изумява се Олдърсън. — Нали не мислите, че някой чужд човек…
— Нищо не мисля — успокоява я Ходжис. — Само помагам на полицията — през последните няколко години там се наложиха съкращения. Заради намаляване на общинския бюджет.
— Знам, ужасно е.
— Връчиха ми списък с въпроси и този е последният.
— Ами, не се навъртаха непознати. Щях да забележа — между къщата и гаража, където са килерът и пералнята, има топла връзка, по която минавам почти непрекъснато, а оттам се вижда улицата. Почти никой не стига до къщата на Джан и Марти, защото е последната на Хилтоп Корт. Улицата свършва с разширението за обръщане на колите. Разбира се, идваха пощальонът, куриери от „Ю Пи Ес“, понякога от „Фед Екс“, но освен тях не идваше никой.
— Значи не сте видели непознат да се навърта около къщата.
— Не, сър, сигурна съм.
— А човекът, който дал играта на госпожа Елъртън?
— Не, той ѝ я дал в „Риджлайн Фуудс“ — бакалията в подножието на хълма, където Сити Авеню пресича Хилтоп Корт. На два километра от там, на Сити Авеню Плаза, има супермаркет от веригата „Крогър“, но Джанис не искаше да пазарува от там, макар и стоките да са малко по-евтини. Твърдеше, че винаги трябва да се купува от местните магазини, ако… ако…
— Внезапно издава силен вопъл. — Но вече никъде няма да пазарува, нали? Не мога да повярвам! Джан никога не би наранила Марти, за нищо на света!
— Тъжна история — промърморва Бил.
— Трябва да се върна днес. — Олдърсън вече говори по-скоро на себе си, отколкото на него. — Може да отнеме известно време, преди роднините им да дойдат, и някой трябва да организира погребението.
„Последният дълг на икономката“ — мисли си Ходжис и това му се струва и трогателно, и странно ужасяващо.
— Благодаря за отделеното време, Нанси. Довиж…
— Чакайте, идваше и един старец — прекъсва го тя.
— Какъв старец?
— Видях го няколко пъти пред отсрещната къща. Паркираше до тротоара, слизаше от колата и оглеждаше къщата. Може да не сте забелязали, обаче е обявена за продан.
Беше забелязал, но не коментира. Не иска да я прекъсва.
— Веднъж прекоси моравата и погледна през големия прозорец — беше преди голямата снежна буря. Мисля, че само гледаше, обаче не смяташе да купува — засмива се тя през сълзи. — Майка ми би казала, че е тръгнал на зяй пазар. Определено не приличаше на човек, който може да си позволи такава къща.
— Така ли?
— Аха. Приличаше на работник. Носеше зелен дочен панталон, канадката му беше „закърпена“ с бояджийска лепенка. А и колата му изглеждаше много стара, цялата на петна от грунд. Покойният ми съпруг го наричаше бедняшки лак.
— Случайно да си запомнила марката на колата? — Той обръща нова страница в бележника си и написва: „ПРОВЕРИ КОГА БЕШЕ ПОСЛЕДНАТА ГОЛЯМА СНЕЖНА БУРЯ.“ .Холи прочита и кима.
— Не, съжалявам. Не познавам колите. Дори не помня цвета ѝ, само петната грунд. Господин Ходжис, сигурен ли сте, че не е станала някаква грешка? — добавя почти умолително.
— Ще ми се да имаше грешка, Нанси, обаче е истина… за съжаление. Благодаря, много ми помогна.
— Наистина ли? — учудва се тя.
Ходжис ѝ дава номера си, номера на Холи и на агенцията. Казва ѝ да се обади, ако се сети още нещо. Напомня ѝ, че репортерите може да проявят интерес, защото Мартийн е пострадала при касапницата пред Общинския център през 2009, и добавя, че не е длъжна да отговаря на въпросите им.
Когато затваря телефона, Нанси Олдърсън пак плаче.
Завежда Холи на обяд в „Панда Гардън“ на една пресечка надолу по улицата. Рано е и са почти съвсем сами в ресторанта. Холи не яде месо и поръчва вегетарианско чоу мейн. Ходжис обича пикантното кълцано телешко, но стомахът му не го понася напоследък и се примирява с агнешко със сос мала. И двамата ползват пръчици за хранене. Холи — защото умее да си служи тях, а Ходжис — защото го забавят и намаляват възможността за разгаряне на следобедна клада в стомаха му.
— Последната голяма буря е била на деветнайсети декември. Метеорологичната служба съобщава за снежна покривка с дебелина двайсет и осем сантиметра на Гавърнмънт Скуеър и трийсет и три в Брансън Парк. Наричат я голяма буря, защото досега валя сняг само веднъж и натрупа едва десет сантиметра.
— Шест дни преди Коледа. Приблизително по същото време Джанис Елъртън получава играта, ако Олдърсън не греши.
— Смяташ ли, че човекът, който ѝ го е дал, е същият, който е гледал през прозореца на отсрещната къща?
Ходжис опитва броколите. Предполага се, че са полезни като всички зеленчуци с гаден вкус.