Иска му се да я прегърне, обаче изражението ѝ подсказва, че не ѝ е до прегръдки, затова той си поглежда часовника:
— Имам среща и не бива дамата да ме чака.
— Аз отивам в болницата. Дори да не ми позволят да видя Барбара, Таня ще е там и сигурно ще се зарадва на подкрепата ми.
— Чудесно. Но първо опитай да откриеш синдика на „Сънрайз Сълюшънс“.
— Казва се Тод Снайдър. Работи в адвокатска фирма с шестима съдружници. Седалището ѝ е в Ню Йорк. Открих го, докато ти говореше с господин Невил.
— Айпада ли използва?
— Да.
— Гениална си, Холи.
— Какво говориш — само използвах интернет. Ти си умният, първи се сети за синдика. Ще му позвъня, ако искаш. — По изражението ѝ личи, че перспективата да разговаря с непознат я ужасява.
— Не е необходимо. Обади се и се опитай да ми уредиш среща с него. По възможност още утре.
Тя се усмихва:
— Добре. — После усмивката ѝ помръква. Посочва корема му. — Боли ли те?
— Съвсем малко. — Засега е вярно. — Инфарктът беше по-страшен. Ако видиш Барбара, поздрави я от мен.
— Хубаво.
Тя го гледа как пресича към колата си, забелязва как притиска длан до корема си, след като си вдига яката на палтото. Идва ѝ да заплаче. Животът е толкова несправедлив! Знае го още от гимназията, когато всички ѝ се подиграваха, но още се изненадва. Не би трябвало, но е така.
Ходжис потегля обратно (предстои му да прекоси града), върти копчето на радиото и търси станция, предаваща рокендрол. Намира на БАМ-100 „Моята Шарона“ на „Дъ Нак“ и усилва звука. Когато песента свършва, водещият съобщава за голяма буря, идваща откъм Скалистите планини.
Ходжис не му обръща внимание. Мисли си за Брейди, за първия път, когато видя една от електронните игри „Заппит“. Ал Библиотеката ги раздаваше. Как му беше фамилното име? Не си спомня. Ако някога го е знаел.
Влиза в бара с тарикатското име и вижда Норма Уилмър на една ъглова маса, далеч от влудяващата тълпа от бизнесмени на бара, които викат и се потупват по гърбовете, докато се редят за питиета. Норма е заменила сестринската униформа с тъмнозелен костюм с панталон, носи обувки с нисък ток. Вече си е поръчала питие.
— Нали аз щях да черпя? — подхвърля той и сяда срещу нея.
— Не се тревожете. Пишат ми ги на сметка, която ще платите вие.
— С удоволствие.
— Бабино не може да ме уволни или да ме прехвърли в друго отделение, ако някой ме види тук и ме издаде, че съм разговаряла с вас, обаче може да ми вгорчи живота. Разбира се, и аз бих могла да вгорча неговия поне мъничко.
— Така ли?
— Точно така. Мисля, че експериментира с вашия стар приятел Брейди Хартсфийлд. Дава му хапчета, съдържащи бог знае какво. Бие му и инжекции. Уж били витамини.
Ходжис изненадано я зяпва:
— Откога го използва като опитно зайче?
— От години. Това е една от причините Беки Хелмингтън да се премести. Не искаше да загази, ако Бабино по погрешка убие ненормалника.
Идва сервитьорката. Ходжис поръчва кока-кола с черешка.
— Безалкохолно? — изсумтява Норма и минава на „ти“. — Вземи да пораснеш, а?
— Като говорим за пиене, разлял съм повече, отколкото можеш някога да изпиеш, муцко — отвръща Ходжис. — Какви ги върши Бабино?
— Нямам представа — вдига рамене тя. — Но няма да е първият лекар, който си прави опити с някой, за когото на никого не му дреме. Чувал ли си за експеримента в Тъскаги? Американското правителство използвало четиристотин чернокожи мъже като лабораторни плъхове. Заразили ги със сифилис и ги наблюдавали четирийсет години, а доколкото знам, никой от тях не е връхлитал с кола върху невинни хора. — Усмихва се невесело и добавя: — Разследвай Бабино. Създай му проблеми.
— Интересува ме Хартсфийлд, но предвид всичко, което научих току-що, няма да се изненадам, ако Бабино се окаже косвена жертва.
— Тогава ура за косвените жертви. — Произнася го „кошфените шертфи“ и Ходжис заключава, че това не ѝ е първото питие. В крайна сметка той е опитен следовател.
Сервитьорката му носи кока-колата, Норма пресушава чашата си и я вдига:
— Още едно и тъй като джентълменът плаща, нека е двойно.
Сервитьорката взима чашата ѝ и се отдалечава. Норма отново насочва вниманието си към Ходжис:
— Каза, че имаш въпроси. Хайде, питай, докато още мога да отговарям. Устата ми започва да изтръпва и скоро съвсем ще се вкочани.
— Кой е в списъка с посетители на Брейди Хартсфийлд?
— Посетители? — Норма се мръщи. — Шегуваш ли се? Кой ти каза, че има такъв списък?
— Покойната Рут Скапели. Точно след като замести Беки като старша. Предложих ѝ петдесет долара за всякакви слухове, които чува за него — толкова давах на Беки — а тя се държа, все едно съм ѝ препикал обувките. После заяви, че даже не съм в списъка на хората, които имат право да го посещават.