В командния си център в мазето четеше много и беше научил, че някои електронни игри и конзоли могат да предизвикат епилептични пристъпи или да подействат хипнотично на здрави хора, което обясняваше писменото предупреждение (с много дребен шрифт) на листовките с указания: „Не играйте дълго, не гледайте екрана отблизо, не играйте, ако имате епилепсия.“
Хипнотизиращо въздействие беше констатирано не само при видеоигрите. Най-малко един епизод за покемоните беше забранен, след като хиляди деца се бяха оплакали от главоболие, замъглено зрение, световъртеж и гърчове. Смяташе се, че симптомите са причинени от епизода, в който се изстрелват ракети, предизвикващи премигващ ефект. Комбинацията от плуващи рибки и мелодийката въздействаше по същия начин. Брейди беше изненадан, че компанията, произвела игрите „Заппит“, не е била бомбардирана с жалби. По-късно разбра, че е имало жалби, но не много. Според него причините бяха две. Първо, глупавата игра „Вирче с рибки“ нямаше същия ефект. Второ, продажбата на заппитите не потръгнала. Както се изразяват продавачите на електронни устройства, играта била „дърво“.
Все още бутащ количката, човекът в тялото на Ал Библиотеката се върна в стая 217 и остави играта на масичката до леглото — тепърва щеше да я изучава. После (доста неохотно) Брейди напусна Ал Библиотеката Брукс. Пак получи замайване, след това се озова в леглото, загледан в Ал. Любопитно му беше какво ще последва.
Отначало онзи не помръдна — все едно беше мебел с формата на човек. Брейди протегна невидимата си лява ръка и го потупа по страната. После насочи съзнанието си към неговото, очаквайки да няма достъп, както нямаше достъп до ума на сестра Макдоналд, след като тя се отърсеше от хипнозата.
Само че вратата беше широко отворена.
Наглед Ал си беше като преди, но частица от ума му липсваше. Брейди подозираше, че с преселването си в главата му я е унищожил. Голямо чудо! Хората си убиваха мозъчни клетки, като прекаляваха с пиенето, но имаха много резервни. И Ал имаше. Поне засега.
Брейди видя буквата Z, която беше нарисувал на дланта му — ей-така, без причина, просто защото можеше — и заговори, без да отваря уста.
„Здрасти, Зет Бой. Хайде. Излез. Тръгни към крило А. Няма да говориш за това, нали?“
„За какво да говоря?“ — попита объркано Ал.
Брейди кимна, доколкото можеше, и се усмихна, доколкото можеше. Вече му се искаше да е пак в Ал. Тялото на Ал беше на старец, но не беше парализиран.
„Точно така — каза на Зет Бой. — Няма за какво да говориш.“
Настъпи 2013. Брейди загуби интерес към опитите да развие телекинетичните си способности. Беше безсмислено — нали имаше Ал? Всеки път, когато проникваше в съзнанието му, го контролираше още по-добре. Беше като да управлява някой от онези дронове, с които военните държаха под око чалмите в Афганистан… и след това взривяваха водачите им.
Прекрасно!
Веднъж накара Зет Бой да покаже играта на дъртото бивше ченге, като се надяваше Ходжис да бъде хипнотизиран от „Вирче с рибки“. Щеше да е чудесно да е в него. Щеше да го накара да вземе молив и да си избоде очите. Ходжис обаче само хвърли поглед на екрана и върна играта на Ал.
След няколко дни Брейди се опита отново, този път с Денийз Удс, физиотерапевтката, която идваше два пъти седмично да раздвижва ръцете и краката му. Тя взе играта, подадена ѝ от Зет Бой, и погледа демото на „Вирче с рибки“ доста по-дълго, отколкото Ходжис. Нещо стана, обаче не беше достатъчно. Опитите да влезе в нея бяха като да се удря в гума: умът ѝ леко поддаде, колкото той да я зърне как храни сина си с бъркани яйца, после тя го изтласка навън.
Върна играта на Зет Бой и каза:
— Прав си, рибките са симпатични. Сега върви да си гледаш работата, Ал, и ме остави да си гледам моята, става ли?
Той осъзна, че лесно прониква само в Ал, и се досети каква е причината. Старецът бе предразположен към демото на „Вирче с рибки“, беше го гледал десетки пъти, преди да донесе играта на Брейди. Разликата беше съществена, а разочарованието — горчиво. Брейди си беше представял десетки дронове, между които да избира, но това нямаше да се случи, освен ако не измислеше как да увеличи хипнотичния ефект на заппита. Възможно ли беше?
Навремето беше модифицирал всякакви устройства — например джаджа 1 и джаджа 2 — и смяташе, че е възможно. Играта беше с безжичен интернет, а безжичният интернет е най-добрият приятел на хакера, нали така? Можеше да програмира проблясваща светлина? Нещо като премигване, като онова, бръмнало мозъците на хлапетата, гледали серията за покемоните?