Премигването можеше да послужи и за друго. В общинския колеж посещаваше курс, наречен „Компютъризиране на бъдещето“ (беше малко преди завинаги да се откаже от колежа), и по време на едно занятие обсъждаха дълъг доклад на ЦРУ, публикуван през 1995 и разсекретен малко след 11 септември. Озаглавен беше „Оперативният потенциал на подсъзнателното възприятие“ и обясняваше, че компютрите могат да се програмират да пращат съобщения толкова бързо, че мозъкът ги разпознава като собствени мисли. Ами ако успееше да вгради такова съобщение в премигването? Например „ЗАСПИВАЙ, ВСИЧКО Е НАРЕД“ или „УСПОКОЙ СЕ“ . Мислеше, че съобщенията, съчетани с хипнотичното въздействие на анимацията, ще са доста ефикасни. Разбира се, може би грешеше, но беше готов да жертва почти безполезната си дясна ръка, за да провери.
Съмняваше се, че някога ще успее, защото съществуваха две наглед непреодолими пречки. Първата беше да накара хората да гледат демоанимацията достатъчно дълго, за да ги хипнотизира. Втората беше още по-съществена: как да модифицира каквото и да било? Нямаше достъп до компютър, а и дори да имаше, какво от това? Не можеше дори да си върже шибаните обувки! Обмисли да ползва Зет Бой и отхвърли идеята почти на мига. Ал Брукс живееше с брат си и с неговото семейство и всички щяха да се озадачат, меко казано, ако той изведнъж демонстрираше компютърни познания и умения. Особено ако близките му вече се питаха защо е станал толкова разсеян и доста странен. Навярно мислеха, се в него се наблюдават признаци на начална старческа сенилност, което не бе твърде далеч от истината.
Изглежда, в крайна сметка резервните мозъчни клетки на Зет Бой бяха на привършване.
Брейди изпадна в депресия. Беше достигнал познатия момент, в който чудесните му идеи се сблъскваха челно със суровата действителност. Същото се беше случило с прахосмукачката „Рола“; с компютъризираното му устройство, чрез което автомобилът сам се придвижваше на заден ход; с монитора, който можеше да се програмира и щеше да предизвика революция в охранителните системи. Вдъхновените му проекти винаги удряха на камък.
Но пък имаше под ръка един човешки дрон и след едно особено вбесяващо посещение на Ходжис Брейди реши да се разведри, като задейства дрона си. В резултат Зет Бой отиде в интернет кафене на една-две пресечки от болницата и след пет минути (да седне отново пред компютър подейства освежаващо на Брейди) откри къде живее Антъни Морети, мръсникът, който удряше хората в топките. Все така намирайки се в тялото на Зет Бой, напусна кафенето, намери магазин за военни принадлежности и купи ловджийски нож.
На другия ден на излизане от дома си Морети намери на изтривалката пред вратата куче с прерязано гърло. На предното стъкло на колата с кръвта на кучето бе написано: „ЖЕНА ТИ И ДЕЦАТА. ТИ СА СЛЕДВАЩИТЕ“.
Деянието — способността да го извърши — повиши настроението на Брейди. „Отмъщението е сладко — помисли си. — Аз съм отмъстителят!“
Понякога си представяше как праща Зет Бой при Ходжис и го застрелва в корема. Колко хубаво щеше да стои над дъртото ченге, да го гледа как потръпва и стене, докато животът го напуска!
Щеше да е прекрасно, но Брейди щеше да загуби дрона си и щом заловяха Ал, той можеше да насочи полицията към него, Брейди. Имаше и още нещо, което беше по-важно: нямаше да е достатъчно. Ходжис заслужаваше повече от куршум в корема, последван от десет-петнайсет минути агония. Много повече. Той трябваше да живее, да диша отровния въздух на вината, от която няма спасение. Докато не издържеше и не се самоубиеше.
Тъкмо това му беше подготвил навремето.
„Само че няма начин — мислеше си. — Няма начин да го направя. Имам Зет Бой (който скоро ще бъде в дом за малоумни старци, ако продължава така) и мога да раздвижа щорите с фантомната си ръка. Това е. Нищо повече.“
Обаче през лятото на 2013 мрачната депресия, в която беше потънал, бе пронизана от лъч светлина. Дойдоха му на посещение. Истинско посещение, не като тези на Ходжис и прокуратурата, които проверяваха дали като по чудо не се е подобрил достатъчно, че да го съдят за десетина углавни престъпления, включително за осемте предумишлени убийства пред Общинския център.
На вратата се почука и Беки Хелмингтън надникна в стаята:
— Брейди? Дошла е да те види една млада дама. Казва, че сте работили заедно, и ти е донесла нещо. Искаш ли да я видиш?