— Проверяваш ли розовите рибки, Дайна? — намесва се Ходжис.
— Да, един-два пъти на ден. Всъщност е по-трудно от играта, защото розовите са много бързи. Трябва да се съсредоточиш.
„Разбира се“ — казва си Ходжис. Тази история все повече започва да го плаши.
— Но няма цифри, а?
— Засега не.
— Може ли да я взема? — Той посочва играта. Мисли си да обещае да я върне, но не го прави. Съмнява се, че ще спази обещанието си. — И писмото, ако не възразяваш.
— При едно условие.
Болката на Ходжис понамалява и той успява да се усмихне:
— Давай.
— Да проверявате розовите рибки и ако излезе някой от номерата ми, наградата е за мен.
— Става — съгласява се Ходжис и наум добавя: „Някой иска да ти даде награда, Дайна, но много се съмнявам, че е скутер или ваучер за кино.“ Взема играта и писмото и се изправя. — Благодаря ви за отделеното време.
— За нищо — отговаря Карл. — Когато разберете каква е тази работа, ще ни кажете, нали?
— Разбира се — кима Ходжис. — Още един въпрос, Дайна, и ако ти се стори глупав, не забравяй, че съм почти на седемдесет.
Тя се усмихва:
— Нашият учител господин Мортън казва, че единствените глупави въпроси са…
— Незададените, знам. И аз съм на същото мнение, така че ето го въпроса. Всички ли в гимназия „Норт Сайд“ знаят за безплатните игри, рибките с номера и наградите?
— Знаят и всички, които имат профили в Туитър, Фейсбук, Пинтерест… такава е системата.
— И ако си бил на концерта и можеш да го докажеш, ще ти изпратят същата игра, така ли?
— Аха.
— А на Бетси Деуит изпратиха ли?
— Не, което е малко странно — намръщва се Дайна, — защото тя още си пази снимките от онази вечер и изпрати една на уебсайта. Обаче не веднага — всичко прави в последния момент, — така че може игрите да са свършили. Който превари, той ще натовари.
Ходжис още веднъж благодари на семейство Скот за отделеното време, пожелава на Дайна късмет с пиесата и тръгва по алеята към колата си. Сяда зад волана и потреперва — толкова е студено, че си вижда дъха. Болката отново се усеща: четири силни пулсации. Изтърпява ги със стиснати зъби и напразно се опитва да се убеди, че новите, по-силни болки, са психосоматични, защото вече знае какво му е. Внезапно му хрумва, че не бива да отлага химиотерапията още два дни, но ще го направи. Трябва, защото му хрумва ужасяваща мисъл. Ако я сподели, Пийт Хънтли няма да му повярва, а Изи Джейнс сигурно ще си каже, че се налага спешно да го закарат в най-близката лудница. Дори самият Ходжис не си вярва, обаче парченцата от мозайката пасват и макар картинката, която оформят, да е откачена, в нея има страховита логика.
Включва двигателя и потегля към дома си, откъдето ще телефонира на Холи с молба да се опита да открие дали „Сънрайз Сълюшънс“ са спонсорирали турне на „Раунд Хиър“. След това ще гледа телевизия. А като му писне да се преструва, че програмата му е интересна, ще си легне и буден ще чака утрото.
Само че непрекъснато мисли за зеления „Заппит“.
Не, може да изчака, докато се прибере у дома… На половината път между Олгуд Плейс и Харпър Роуд отбива на паркинга пред малък търговски център, спира пред затворено химическо чистене и включва устройството. Блясва ярка бяла светлина, после се появява червена буква Z, която се приближава и уголемява, докато червеният цвят залива екрана. Миг по-късно екранът отново побелява, излиза съобщение: „ДОБРЕ ДОШЛИ В ЗАППИТ! ОБИЧАМЕ ДА ИГРАЕМ! НАТИСНЕТЕ ПРОИЗВОЛЕН КЛАВИШ, ЗА ДА ПРОДЪЛЖИТЕ, ИЛИ ПЛЪЗНЕТЕ ПРЪСТ ПО ЕКРАНА!“
Ходжис плъзва пръст по екрана, появяват се иконки на игри. Някои са версии на онези, които дъщеря му харесваше като малка: „Дънки Конг“, „Космически нашественици“, „Пак-Ман“ и любимата на Али „Мис Пак-Ман“. Има и различните варианти на пасианс, към които е била пристрастена Джанис Елъртън, и много други игри, за които Ходжис не е чувал. Плъзва пръст отново и между „Модното ревю на Барби“ и „Магическата Кула“ вижда „Вирче с рибки“. Поема си дълбоко въздух и докосва иконката.
„МИСЛИ ЗА «ВИРЧЕ С РИБКИ»!“, съветва надписът на екрана. Появява се малко кръгче, което се върти десетина секунди (струват му се повече), и после започва демо анимацията. Рибките плуват насам-натам, превъртат се в спирала или се стрелкат по диагонал. От устите им излизат мехурчета. Отгоре водата е зеленикава, надолу прелива в синьо. Мелодийката е непозната на Ходжис. Той се взира в екранчето и чака да се случи нещо — най-вероятно да му се доспи.
Рибките са червени, зелени, сини, златисти, жълти. Вероятно минават за тропически, обаче не са реалистични като в телевизионните реклами за „Ексбокс“ и „Плейстейшън“. Тези тук са пример за елементарна анимация. „Нищо чудно, че компанията е фалирала — мисли си той, — но наистина има нещо леко хипнотично в движенията им — понякога са сами, друг път — по двойки, от време на време се появява цял разноцветен пасаж.“