Чува стъпките му по коридора. Отваря вратата, без да изчака позвъняването, и въпросът се изплъзва от устата ѝ, преди да се усети, че ще го зададе:
— Доктор Зет, вие Брейди ли сте?
Ходжис вече е вкъщи и тъкмо си сваля палтото, когато мобилният му иззвънява.
— Здравей, Холи.
— Добре ли си?
Вече си представя много бъдещи обаждания от нея, започващи по същия начин. Е, за предпочитане са пред „Пукни, гад мръсна!“.
— Да, добре съм.
— Още един ден и започваш лечението. И ще правиш, каквото кажат лекарите.
— Престани да се тревожиш. Мисля, че се разбрахме.
— Няма да се тревожа, ако пребориш рака.
„Недей, Холи — казва си той и затваря очи, защото внезапно го парват сълзи. — Недей, недей, недей!“
— Джером пристига довечера. Преди полета се обади да пита за Барбара и му разказах всичко, което тя сподели. Ще пристигне в единайсет. Добре че самолетът е излетял, защото се задава буря, и то сериозна според метеоролозите. Предложих да му наема кола, както правя за теб, когато пътуваш извън града, много е лесно, след като имаме фирмена сметка…
— За откриването на която ми пили на главата, докато не се предадох. Повярвай ми, знам, че е лесно.
— Той обаче отказа. Баща му ще го вземе от летището. Ще отидат при Барбара утре в осем и ще я заведат вкъщи, ако лекарите разрешат. Джером предложи да дойде в агенцията към десет, ако е удобно.
— Чудесно. — Ходжис избърсва сълзите си. Не знае доколко ще помогне Джером, но пък ще се радва да го види. — Дано успее да научи от нея още нещо за проклетата джаджа…
— Помолих го да я разпита. Взе ли играта на Дайна?
— Да. И я пробвах. Има нещо особено в анимацията на „Вирче с рибки“. Доспива ти се, ако я гледаш прекалено дълго. Мисля, че ефектът е случаен, и не виждам как би могъл да повлияе на хлапетата, защото те биха пуснали направо играта.
Разказва ѝ другите подробности, които научи от Дайна, накрая тя отбелязва:
— Значи не се е сдобила с играта като Барбара и Елъртън.
— Не.
— Да не забравяме и Хилда Карвър. Човекът, представил се като Майрън Заким, също ѝ е дал „Заппит“. Само че играта била дефектна. Барб каза, че само просветнала в синьо и повече не проработила. Да си виждал сини проблясъци?
— Не. — Ходжис оглежда полупразния хладилник за нещо, което стомахът му не би отхвърлил, и се спира на кофичка кисело мляко с аромат на банан. — Още нещо — видях розови рибки, но когато успях да хвана няколко, което хич не е лесно, те не бяха маркирани с цифри.
— Обзалагам се, че на играта на госпожа Елъртън е имало цифри.
И Ходжис смята така. Рано е за обобщения, но започва да подозира, че номерираните рибки се появяват само на игрите „Заппит“, раздавани от Майрън Заким, човека с куфарчето. Смята и че някой блъфира с буквата Z, а блъфовете плюс нездравият интерес към самоубийствата са характерни за Брейди Хартсфийлд, негова запазена марка. Само че Брейди е затворник в стаята си в „Кайнър“, да му се не види! Ходжис продължава да си блъска главата върху този неопровержим факт. Ако Хартсфийлд има помощници, които да му вършат мръсната работа (започва да изглежда точно така), как ги ръководи? И защо биха вършили нещо за него?
— Холи, ще провериш ли нещо в интернет? Може би не е важно, обаче не бива да оставяме нищо на случайността.
— Казвай.
— Интересува ме дали „Сънрайз Сълюшънс“ са спонсорирали турнето на „Раунд Хиър“ през 2010, когато Хартсфийлд се опита да вдигне във въздуха концертна зала „Минго“. Или което и да е турне на групата.
— Дадено. Вечерял ли си?
— Сега си приготвям вечеря.
— Добре. Какво ще хапнеш?
— Пържола, пържени картофи и салата — отговаря Ходжис и гледа киселото мляко със смесица от отвращение и примирение. — Останала ми е и ябълкова пита за десерт.
— Стопли я в микровълновата и сложи отгоре лъжица ванилов сладолед. Вкусно е!
— Непременно.
Изненадва се (макар че не би трябвало, защото добре познава Холи), когато след пет минути тя телефонира, за да съобщи поисканата информация.
— Боже, Холи, колко си бърза!
Без да има представа, че почти дословно повтаря думите на Фреди Линклатър, Холи отговаря:
— Другия път поискай нещо трудно. Може би ще ти е интересно да научиш, че „Раунд Хиър“ се разпаднали през 2013. Явно момчешките групи не се задържат дълго.
— Не. Започнат ли хлапаците да се бръснат, момиченцата губят интерес към тях.
— Не съм капацитет по въпроса. Открай време харесвам Били Джоел. И Майкъл Болтън.
„О, Холи!“ — мислено изпъшква Бил. За пореден път.