Чакат и Фреди си дава сметка, че е затаила дъх. Издишва шумно, за миг хлътналите ѝ страни се издуват. Понечва да стане, но доктор Зет слага ръка на рамото ѝ:
— Да изчакаме още малко.
Чакат още пет минути. Чуват се само тихото бръмчене на компютъра и воят на вятъра над замръзналото езеро. Надписът ТЪРСЕНЕ продължава да мига.
— Добре — въздъхва той. — Знаех си, че се надявам на твърде много. Всичко с времето си, Фреди. Да се върнем в другата стая. Ще ти дам последната вноска и ще си тръг…
Надписът в жълто внезапно се сменя с друг в зелено: ОТКРИТ ОБЕКТ.
— Ето! — крясва старчокът и я стряска. — Ето, Фреди! Ето го първия!
Последните ѝ колебания са пометени, вече е сигурна. Победоносният вик е на Брейди. Превърнал се е в жива матрьошка. Поглеждаш в Бабино и там е доктор Зет, надникваш в доктор Зет и вътре, дърпащ всички конци, е Брейди Хартсфийлд. Бог знае как е възможно, но е така.
ОТКРИТ ОБЕКТ се заменя със ЗАРЕЖДА в червено. След броени секунди се появява надпис ЗАДАЧА ИЗПЪЛНЕНА. След това ретранслаторът започва ново търсене.
— Добре. Доволен съм. Време е да си вървя. Имах тежка вечер, а още не съм приключил.
Тя го следва в другата стая, като затваря вратата към убежището си. Взела е решение, което вероятно е закъсняло, но все пак… Щом той си тръгне, ще изключи ретранслатора и ще изтрие последната програма. После ще сложи в куфар най-необходимите си вещи и ще отиде на мотел, а на другата сутрин завинаги ще напусне шибания град и ще се пресели във Флорида. Писнало ѝ е от доктор Зет и от помощника му Зет Бой, както и от зимите в Средния Запад.
Доктор Зет си облича палтото, но се спира пред прозореца:
— Няма кой знае каква гледка към езерото. Високите сгради пречат.
— Да, кофти е.
— Все пак е по-хубава от моята — изтъква той, без да се обърне. — През последните пет и половина години гледам закрит паркинг.
Внезапно ѝ идва в повече. Ако доктор Зет остане още шейсет секунди, тя ще изпадне в истерия.
— Дай си ми парите — крясва — и се разкарай! Приключихме.
Той се обръща. В ръката си държи пистолета с късо дуло, с който застреля жената на Бабино.
— Права си, Фреди. Приключихме.
Тя реагира мигновено, избива пистолета от ръката му, изритва го в чатала и когато той се превива, му нанася саблен удар като Луси Лиу, после се втурва навън през отворената врата, крещейки колкото ѝ глас държи… Всъщност не помръдва: всичко това се прожектира с цвят и звук в съзнанието ѝ, докато стои като закована. Пистолетът изгърмява. Фреди залита назад, блъсва се в креслото, на което седи, когато гледа телевизия, премята се през него и се изтърколва на пода, удряйки главата си. Пред очите ѝ притъмнява. Последното ѝ усещане е топлината в гърдите ѝ, когато започва да кърви, и между бедрата ѝ, когато се напикава.
— Последната вноска, както се разбрахме. — Думите идват от много далеч.
Обгръща я мрак. Тя пропада в него.
Без да помръдва, Брейди гледа как кръвта образува локва под нея. Ослушва се дали някой ще почука на вратата и ще попита наред ли е всичко. Надали, обаче иска да е сигурен.
След около деветдесет секунди пъха пистолета в джоба на палтото си при своята електронна игра „Заппит“. Не устоява на любопитството и преди да си тръгне, надниква в „командния център“ на Фреди. Ретранслаторът продължава безкрайното си автоматично търсене. Противно на очакванията си Брейди е завършил изумително пътуване. Невъзможно е да предвиди какви ще са крайните резултати, но е убеден, че ще има някакъв резултат. И ще прояде като киселина дъртия ДВО. Отмъщението наистина е сладко.
На слизане е сам в асансьора. И във фоайето не среща никого. Излиза от сградата, завива в съседната пряка, вдига яката на скъпото палто на Бабино да се предпази от вятъра и с дистанционното отключва беемвето на лекаря. Сяда зад волана и включва двигателя, но само за да пусне отоплението. Предстои му да направи още нещо, преди да се отправи към следващата си цел. Всъщност не иска да го прави, защото, колкото и да се е провалил като човешко същество, Бабино притежава остър ум и голяма част от този ум е непокътната. Да го унищожи ще е равнозначно да постъпи като онези тъпи религиозни фанатици от ИДИЛ, които унищожават безценни произведения на изкуството и на архитектурата. И все пак се налага да го стори. Не бива да рискува, защото и тялото на този човек е ценно. Да, кръвното на Бабино е по-високо от нормата и през последните години е започнал да недочува, обаче, общо взето, е в добра форма, защото редовно играе тенис и два пъти седмично тренира във фитнеса на болницата. Пулсът му е седемдесет удара в минута. Няма ишиас, подагра, катаракта или каквото и да било друго заболяване, характерно за мъжете на неговата възраст.