Освен това добрият доктор е единственото, с което Брейди разполага, поне за момента.
Той прониква в съзнанието на Феликс Бабино и открива останките от мозъка му. Опустошен е и изранен от многократните окупации на Брейди, но все още там, все още на Бабино, все още способен (поне теоретично) да си върне контрола. Обаче е напълно беззащитен като костенурка, извадена от черупката. Не е от плът — мозъкът, по-точно същността на Бабино, по-скоро е като преплетени нишки от светлина.
Не без угризения Брейди ги сграбчва с фантомната си ръка и ги разкъсва.
Ходжис сяда пред телевизора, включва го на метеорологичния канал и започва да гребе от кофичката с кисело мляко.
Зимната буря, наречена от спецовете по времето с абсурдното име Юджени, още е далеч и се очаква да се разрази в града следобед на следващия ден.
— Трудно е да бъдем по-конкретни в момента — казва оплешивяващият очилатко на русата мацка с червена рокля. — Все пак очаквайте натоварен трафик и големи задръствания.
Блондинката се киска, сякаш той е казал нещо безкрайно духовито, и Ходжис използва дистанционното, за да ги прекъсне. Поглежда го и си казва:
„Джаджа. Така сега наричат тези устройства. Страхотно изобретение, като се замислиш. Можеш да сменяш стотици канали, без да ставаш. Все едно си в телевизора вместо на креслото си. Или на двете места едновременно. Наистина е чудо.“
Отива в банята да си измие зъбите и телефонът му звъни. Поглежда екрана и се засмива, макар да го боли, когато се смее. Каква ирония — сега, когато е сам в собствения си дом и няма кого да обезпокои с глупавия сигнал за съобщение, бившият му партньор звъни, вместо да му прати есемес.
— Здрасти, Пийт, радвам се, че не си ми забравил номера.
На онзи явно не му е до шеги.
— Ще ти доверя нещо, Кърмит, и ако решиш да го разнищиш, ще си затварям очите като сержант Шулц от „Героите на Хоугън“. Помниш ли го?
— Да. — В момента Ходжис не усеща болка, а вълнение. Странно е колко са подобни. — „Нищичко не знам“ — така казваше.
— Точно. Така и трябва, защото що се отнася до нашия отдел, случаят с убийството на Мартийн Стоувър и самоубийството на майка ѝ официално е приключен. Определено няма да подновим разследването заради едно съвпадение и тази е само една от причините. Ясен ли съм?
— Кристално — потвърждава Ходжис. — Какво съвпадение?
— Старшата сестра на ТМУ на „Кайнър“ се е самоубила снощи. Рут Скапели.
— Чух за случилото се.
— По време на поредното ти поклонение пред безподобния господин Хартсфийлд, предполагам.
— Да. — Не споменава, че така и не успя да види безподобния господин Хартсфийлд.
— Скапели е притежавала една от онези игри. „Заппит“. Явно я хвърлила в боклука, преди да умре от кръвозагуба. Един от нашите техници я откри.
— Виж ти. — Ходжис се връща в дневната и сяда, като се смръщва от болка. — И наричаш това съвпадение, така ли?
— Не точно аз — отговаря мрачно Пийт.
— Но?
— Но искам да се пенсионирам на спокойствие, мамка му! Ако започнат ново разследване, нека го ръководи Изи.
— Само че Изи не иска, нали така?
— Не. Нито капитанът или комисарят.
В този момент Ходжис вече не мисли за бившия си партньор като за човек, на когото му е писнало от работата и гледа да се отърве от нея.
— Наистина ли разговаря с тях? Опитал си се да подновиш разследването ли?
— Разговарях с капитана. За твое сведение — въпреки възраженията на Изи Джейнс. Разпалените ѝ възражения. Капитанът е докладвал на комисаря. Преди малко ми се обадиха да се откажа и ти знаеш защо.
— Да. Защото е свързано с Брейди по два начина. Мартийн Стоувър беше една от жертвите пред Общинския център. Рут Скапели беше медицинска сестра, която се грижи за него. На умерено паметлив репортер ще отнеме около шест минути да свърже двата факта и да спретне доста плашеща дописка. Това ли научи от капитан Педърсън?
— Да. Никой в полицейската администрация не иска Хартсфийлд да се върне под светлината на прожекторите, не и докато още е смятан за неспособен да се защити и съответно не може да бъде изправен пред съда. По дяволите, никой в градската управа не го иска.
Ходжис мълчи и мисли — може би по-напрегнато от всякога. Научи в училище фразата „Да преминеш Рубикон“ и схвана значението ѝ без обясненията на госпожа Брадли: да вземеш решение, от което няма връщане назад. По-късно разбра, че за съжаление човек се изправя пред повечето рубикони най-неочаквано. Ако каже, че Барбара Робинсън също е имала „Заппит“ и може също да е обмисляла самоубийство, когато е напуснала училище и е отишла в Лоутаун, Пийт ще е длъжен отново да проведе разговор с Педърсън. Две самоубийства, свързани със „Заппит“, могат да бъдат причислени към съвпаденията, но три? Е, Барбара всъщност не успя и слава Богу, обаче и тя също е свързана с Брейди, защото беше на концерта на „Раунд Хиър“. Заедно с Хилда Карвър и Дайна Скот, които бяха получили същите електронни игри, но дали от полицията ще приемат теорията му? Важно е, защото Ходжис обича Барбара Робинсън и не иска да я разпитват, без да разполагат с конкретни факти.