Над малката ѝ гърда зее дупка и в нея има нещо черно. Прилича на умряло насекомо. Фреди разкъсва плата още малко, вече с три пръста, после хваща насекомото и го завърта като разклатен зъб.
— Ооооо… оооох… ооооох, МАМКА МУ…
Черното нещо излиза. Не е насекомо, а куршум. Фреди го поглежда и го пуска в мивката при другите неща. Да, има нетърпимо главоболие и болката в гърдите ѝ също е силна, но тя си дава сметка, че е извадила луд късмет. Пистолетът беше малокалибрен, обаче от упор дори малокалибреното оръжие убива. И щеше да е мъртва, ако не се беше случило чудо — шанс едно на хиляда. Куршумът е преминал през кутията с цигари, през фласката (която е изиграла най-сериозна роля за спирането му), после през кутията с бонбонки и накрая е попаднал в гърдите ѝ. Колко близо до сърцето? Два сантиметра? По-малко?
Стомахът ѝ се свива, повдига ѝ се. Не, не бива да повърне. Раната в гърдите ѝ ще закърви отново, но не това е най-важното. Най-важното е, че главата ѝ ще се пръсне.
Диша малко по-леко, след като извади от джоба си пробитата фласка, която ѝ причиняваше болка, но пък беше спасила живота ѝ. Довлича се до дневната и зяпва локвата от кръв и от уиски на пода. Ако онзи се беше навел и я беше прострелял още веднъж, но в тила… за по-сигурно…
Фреди затваря очи и се опитва да не припадне, въпреки че е отпаднала и ѝ се вие свят. Изчаква да ѝ попремине, отива до креслото си и сяда много бавно. „Като старица, която има болки в гърба“ — казва си. Взира се в тавана. Какво да направи?
Първата ѝ мисъл е да се обади на 911, за да изпратят линейка, която да я закара в болницата, обаче какво ще обясни на диспечера? Че човек, представил се за мормон или за свидетел на Йехова, е позвънил на вратата и я е прострелял, когато му е отворила? Но защо? По каква причина? И защо жена, която живее сама, отваря на непознат в десет и половина вечерта?
Де да беше само това… Полицаите ще намерят в спалнята ѝ трийсетина грама трева и няколко грама кока. Може да ги изхвърли, но какво да прави с командния си център? В компютъра ѝ са качени половин дузина хакнати програми, да не говорим за скъпата техника, за която тя няма касови бележки. Ченгетата ще се поинтересуват дали по една случайност човекът, който я е прострелял, не е закупил оборудването. Ще ѝ кажат: „Госпожице Линклатър, може би сте му дължали пари за компютъра, така ли е? Може би сте работили за него, крали сте номера на кредитни карти и друга лична информация. — А и трудно биха пропуснали ретранслатора, мигащ като ротативка в Лас Вегас, докато изпраща безкрайния си сигнал по безжичната интернет връзка и вкарва специален вирус всеки път, щом засече включена игра «Заппит». — Какво е това, госпожице Линклатър? За какво служи? Как действа?“
И какво ще им отговори?
Оглежда се, надявайки се да види плика с парите на пода или на канапето, но той, разбира се, го е взел със себе си. А може би вътре вместо банкноти е имало нарязани вестници… Тя е простреляна, има сътресение („Моля те, Господи, дано нямам нещо счупено“) и е без пари. Какво да прави?
Първо трябва да спре ретранслатора. Брейди е в доктор Зет, а Брейди е способен само на злини. Както и да действа ретранслаторът, няма как да не е гадно. Освен това тя така или иначе възнамеряваше да го изключи, нали? Да, съзнанието ѝ може да е замъглено, обаче помни, че възнамеряваше да го изключи и да вдигне гълъбите. Не получи последната вноска, с която да подсигури бягството си, но въпреки че има широки пръсти, в сметката ѝ са останали няколко хиляди и банка „Корн Тръст“ отваря в девет. Освен това има дебитна карта. Ще изключи ретранслатора, ще ликвидира зловещия сайт zeetheend.com, ще измие кръвта от лицето си и ще офейка. Не със самолет — напоследък зоните за сигурност на летищата са като заредени капани, — а с който и да е автобус или влак, пътуващ на запад. Така е най-разумно, нали?
Затътря се към компютърната стая, обаче пътьом ѝ хрумва защо това не е най-разумното действие. Брейди си е отишъл, но нямаше да го стори, ако не можеше да следи дистанционно техниката в компютърната стая, особено ретранслатора. За него това е фасулска работа. Разбира от компютри — всъщност е гениален, колкото и да ѝ е неприятно да го признае — и почти сигурно е измислил как по всяко време да проверява данните от ретранслатора; необходим му е само лаптоп. Ако тя изключи проклетата машина, Брейди ще разбере и ще се досети, че като по чудо е останала жива.