Ще се върне.
— Какво да правя? — шепне Фреди. Затътря се до прозореца. Трепери като лист — през зимата в апартамента е ужасно студено — и се взира в тъмнината навън. — Какво да правя?
Ходжис сънува Баузър, палавия дребен мелез, който имаше като малък. След като симпатягата ухапа вестникарчето толкова силно, че се наложи в болницата да зашият раната, бащата на Бил заведе Баузър при ветеринаря и го приспа въпреки плача и молбите на сина си. Сега Бил сънува, че пак е хлапе и че Баузър хапе него, захапал е хълбока му. Не престава дори когато малкият Били му подава най-хубавия от пликчето със сладкиши… а болката е нетърпима. Чува се звън и той си мисли: „Ето го вестникарчето, тичай да хапеш него, а не мен!“
Само че като се сепва и се връща в реалния свят, осъзнава, че не е звънецът, а телефонът на нощното му шкафче. Стационарният. Търси го опипом, изпуска го, вдига го от завивката и изграква „Ало?“. Чува гласа на бившия си партньор:
— Реших, че си настроил мобилния на режим „Не ме безпокойте“. — Гласът му е бодър и дори весел. Ходжис примижва към часовника до леглото, но шишенцето с обезболяващи, вече наполовина празно, му пречи да види колко е часът. Божичко, колко ли таблетки е изгълтал вчера?
— И тази настройка не я умея — промърморва и се опитва да седне в леглото. Не е за вярване колко бързо се усили болката, която го мъчеше напоследък. Сякаш беше чакала да определят какво я причинява, за да се нахвърли върху жертвата си.
— Крайно време е да го удариш на живот, Кърм.
„Май е късничко за този съвет“ — казва си Ходжис и стъпва на пода.
— Пийт, защо звъниш по никое време. Часът е… — премества шишенцето с хапчета и добавя: — Още няма седем, да му се не види.
— Нямах търпение да ти съобщя хубавата новина. Брейди Хартсфийлд е мъртъв. Открила го една сестра по време на сутрешна визитация.
Ходжис се изправя, при което болката отново го пронизва, но той почти не я усеща.
— Какво? Как?
— По-късно днес ще му направят аутопсия, но дежурният лекар, който е констатирал смъртта му, е почти сигурен, че става въпрос за самоубийство. По езика и венците на Хартсфийлд има следи от нещо. Дежурният взел проба, а в момента лекарят от патологията взема втора. Изследванията ще бъдат направени по спешност, нали Хартсфийлд е прочут като рокзвезда.
— Самоубийство — повтаря Ходжис и прокарва пръсти през разрошената си коса. Наглед новината е съвсем обикновена, но той още не може да я осмисли. — Самоубийство?
— Нашият хубавец открай време си пада по самоубийствата — отбелязва Пийт. — Май ти самият си го казвал, при това неведнъж.
— Да, но…
Но какво? Пийт е прав, Брейди си падаше по самоубийствата и самият той беше готов да посегне на живота си: първия път на трудовата борса в Общинския център през 2009, а година по-късно — в концертна зала „Минго“, където влезе на инвалидна количка с килограм и половина пластичен експлозив, прикрепен под седалката. Което означаваше, че заедно с другите и той ще изчезне в небитието. Само че оттогава нещата се бяха променили. Нали?
— Какво?
— Не знам — признава Ходжис.
— Аз знам. Най-сетне е намерил начин да го направи. Това е всичко. Във всеки случай, ако мислиш, че някак си е бил замесен в смъртта на Елъртън, Стоувър и Скапели — признавам, че моите мисли бяха точно такива, — престани да се тревожиш. Той е бита карта, а всички викаме ура!
— Виж, трябва ми малко време да го осмисля.
— Не се и съмнявам — отговаря Пийт. — Вие двамата отдавна си имате зъб. Сега ще телефонирам на Изи. Да я събудя с блага вест.
— Ще ми се обадиш ли, когато получиш лабораторния анализ на онова, което е погълнал?
— Естествено. Междувременно, сайонара, мистър Мерцедес, нали така?
— Да, да.
Ходжис затваря телефона, отива в кухнята и слага да се вари кафето. Би трябвало да пие чай, от кафето ще му стане още по-зле, но в момента не го е грижа. И няма да взема никакви хапчета, поне засега. Не бива да позволи на болкоуспокояващите да замъгляват разсъдъка му.
Взема мобилния от зарядното и звъни на Холи. Тя вдига веднага. За миг Бил се запитва в колко часа става сътрудничката му. В пет? По-рано? Може би някои въпроси е най-добре да си останат без отговор. Казва ѝ какво му е съобщил току-що Пийт и за първи път в живота си Холи изтърсва цинизъм:
— Престани с тия шибани майтапи!
— Не е майтап, освен ако Пийт не се е шегувал, в което се съмнявам. Обикновено прави опити за шегички чак следобед, а и тогава не му се удават.
Тишина за момент, сетне Холи пита:
— Вярваш ли?
— Че Брейди е мъртъв? Да. Едва ли може да стане объркване на самоличността. Дали се е самоубил? Струва ми се… — Търси точния израз, не го намира и повтаря същото, което каза на бившия си партньор преди пет минути: — Не знам.