— Приключи ли всичко?
— Може би не.
— И аз така мисля. Трябва да разберем какво е станало с игрите, останали след фалита на компанията. Не разбирам как е възможно Брейди Хартсфийлд да има нещо общо с тях, обаче следите водят към него. И към онзи концерт, когато той смяташе да взриви залата и да погуби стотици хора.
— Да. — Ходжис отново си представя мрежа с голям паяк в средата, пълен с отрова. „И всички викаме ура“ — мисли си. — Холи, можеш ли да си в болницата, когато Робинсънови отидат да вземат Барбара?
— Мога. — Прави пауза и добавя: — Бих искала. Ще се обадя на Таня да поискам разрешение, но съм сигурна, че няма да ми откаже. Защо държиш да съм там?
— Искам да покажеш на Барб шест снимки. На петима костюмирани белокоси мъже, плюс доктор Феликс Бабино.
— Смяташ, че Майрън Заким е лекарят на Хартсфийлд? Че той е дал на Барбара и Хилда онези игри?
— На този етап е само предчувствие.
Меко казано. Всъщност е малко повече. Бабино наговори на Ходжис куп глупости, за да го държи настрана от Брейди, после почти му избиха чивиите, когато бившият детектив го попита дали е добре. Норма Уилмър твърди, че е правил непозволени експерименти с Брейди. „Разследвай Бабино — каза му, когато се видяха в бара. — Създай му неприятности. Предизвиквам те.“ Като човек, на когото вероятно остават около пет месеца живот, това не е кой знае какво предизвикателство.
— Вярвам в предчувствията ти, Бил. И съм сигурна, че мога да намеря снимка на Бабино от някое благотворително събитие за събиране на средства за болницата.
— Добре. Сега ми припомни името на синдика.
— Тод Снайдър. Трябва да му телефонираш в осем и половина. Ако съм с Робинсънови, ще дойда по-късно. Ще доведа Джером.
— Да, добре. Ще ми дадеш ли номера на Снайдър?
— Пратих ти го по имейла. Помниш как да си отвориш пощата, нали?
— Имам рак, Холи, а не Алцхаймер.
— Днес ти е последният ден. Не забравяй и това.
Как би могъл? Ще го настанят в болницата, където умря Брейди, и — край! — последното му разследване ще се провали. Мрази тази мисъл, обаче е безпомощен. Събитията се развиват прекалено бързо.
— И да закусиш, чу ли?
— Добре.
Затваря телефона и гледа с копнеж каната с горещо кафе. Ухае божествено. Излива го в мивката и се облича. Не закусва.
Агенция „Търси се“ изглежда пуста без Холи зад бюрото си в приемната, но поне на етажа е тихо. Шумните служители на туристическата агенция в дъното на коридора ще започнат да пристигат най-рано след час.
Ходжис мисли най-добре, когато сложи пред себе си бележник — записва хрумналите му идеи, опитва се да свърже информацията и да получи адекватна картина. Така работеше, когато беше ченге, и в повечето случаи успяваше да открие връзките. Беше награждаван много пъти, но сега грамотите бяха натрупани на рафта в дрешника, вместо да са окачени на стената. Никога не им беше отдавал значение. Награда му беше проблясъкът в ума му, щом откриеше нещо важно. Оказа се, че е неспособен да се откаже от полицейската работа. Затова след пенсионирането си основа „Търси се“.
Тази сутрин в бележника пред него няма записки, само рисунки на човечета с клечести крачета и ръчички, изкачващи се по някакъв хълм, и на летящи чинии. Сигурен е, че повечето парченца от пъзела са вече на масата и му остава само да се сети как да ги подреди, но смъртта на Брейди Хартсфийлд е като верижна катастрофа на информационната му магистрала — блокира цялото движение. Всеки път, когато погледне часовника си, са изминали пет минути. Съвсем скоро трябва да телефонира на Снайдър. Докато приключи разговора, шумният персонал на туристическата агенция ще е започнал да пристига. После ще дойдат Барбара и Джером. Всякаква надежда за размисъл на спокойствие ще е загубена.
„Трябва да разберем какво е станало с игрите, останали след фалита на компанията — каза му Холи. — Не разбирам как е възможно Брейди Хартсфийлд да има нещо общо с тях, обаче следите водят към него. И към онзи концерт, когато той смяташе да взриви залата и да погуби стотици хора.“
Да, да, така е. Защото единствените с право да получат „Заппит“ от онзи сайт са хора (повечето тогава момиченца, а сега тийнейджърки), които можеха да докажат, че са били на концерта на „Раунд Хиър“, а сега уебсайтът не работи. Също като Брейди badconcert.com вече е бита карта и всички викаме ура.
Накрая написва две думи сред драсканиците и ги огражда. Едната е Концерт, другата — Остатък.