— Ако може да го прави, вината е моя — обажда се Холи, без да се обръща. — Когато го ударих с Бияча, Бил, може някак да съм му пренастроила мозъка. Да съм му дала достъп до деветдесетте процента сиво вещество, което никога не ползваме.
— Може — съгласява се Ходжис, — но ако не го беше халосала, с Джером щяхте да сте мъртви.
— Заедно с много други хора — добавя Джером. — А и ударът може да няма нищо общо. Каквото и да му е давал Бабино, може да е постигнало повече от това да го извади от комата. Експерименталните лекарства имат неочаквани странични ефекти.
— Да предположим, че е комбинацията от двете — обажда се Ходжис. Не е за вярване, че обсъждат това, но да не го направят би означавало да потъпчат правило номер едно на детективската работа: да следваш фактите.
— Той те мрази, Бил — промърморва Джером. — Вместо да се самоубиеш, каквато беше целта му, ти го погна.
— И обърна собственото му оръжие срещу него — намесва се Холи, все така загледана през прозореца. — Използва „Синия чадър на Деби“, за да го подмамиш да се разкрие. Той ти е пратил съобщението преди две вечери, сигурна съм. Брейди Хартсфийлд, наричащ себе си Зет Бой. — Тя се обръща. — Ясно е като бял ден. Спря го в „Минго“…
— Не аз, а вие го спряхте, Холи. Аз… аз бях безпомощен, защото получих инфаркт.
Тя тръсва глава:
— Брейди не го знае, защото не ме видя. Мислиш ли, че ще забравя какво се случи тогава? Ще го помня до края на живота си. Барбара седеше от другата страна на пътеката и той гледаше нея, а не мен. Извиках му нещо и го ударих, щом понечи да обърне глава. После го ударих пак. О, Боже, ударих го толкова силно.
Джером тръгва към нея, но тя му махва да не се приближава. Избягва да гледа хората в очите, но сега гледа Ходжис и очите ѝ светят.
— Ти го примами да се покаже, ти разкри паролата, така че да влезем в компютъра му и да разберем какво се кани да направи. Теб обвинява. Знам го. Знам и колко често го посещаваше и му говореше…
— И смяташ, че затова го е направил, каквото и да е то!
— Не! — почти крещи тя. — Прави го, защото е ненормалник! — Спира, после с по-мек глас се извинява, че е повишила тон.
— Не се извинявай, Холибери — промърморва Джером. — Кефиш ме, когато командориш.
Тя прави кисела физиономия. Той се засмива и пита къде е играта на Дайна Скот.
— В джоба на палтото ми е — отвръща Ходжис. — Но внимавай с демото на „Вирче с рибки“.
Джером рови в джоба, намира пакетче бонбони против киселини и неизменно присъстващия детективски бележник, накрая изважда зелената игра на Дайна.
— Леле, братче, мислех си, че тези са изчезнали като видеото и модемите.
— Почти са на изчезване — казва Холи. — А и цената не помага за популяризирането им. Проверих. Препоръчителна цена на дребно през 2012 — сто осемдесет и девет долара. Абсурдно.
Джером подхвърля играта от ръка в ръка. Лицето му е мрачно, изглежда уморен. „Как да не е уморен — казва си Ходжис. — До вчера строеше къщи в Аризона. Наложи се да се прибере по спешност, понеже обичайно жизнерадостната му сестра се опита да се самоубие.“
Може би изражението му издава мислите му, защото младежът казва:
— Кракът на Барб ще се оправи. Повече се тревожа за съзнанието ѝ. Говори за сини проблясъци и за глас, който я напътствал. Идвал от играта.
— Още го чувала — добавя Холи. — Като музикално парче, което ти се върти в главата безспир. Сигурно ще изчезне с времето, след като играта ѝ е повредена, но какво ще стане с другите хора, които притежават същите игри?
— След като уебсайтът е свален от интернет, как ще разберем още колко са раздадени безплатно?
Холи и Джером се споглеждат, после едновременно поклащат глави.
— Мамка му — въздъхва Ходжис. — Не че съм изненадан, но все пак… мамка му.
— Тази просветва ли в синьо? — Джером още не е включил играта, само я подхвърля като горещ картоф.
— Не, а и розовите рибки не са номерирани. Опитай и ще видиш.
Вместо да включи играта, Джером я обръща и отваря кухината за батериите.
— Обикновени двойни А. От зареждащите се. Нищо нередно. Демото на „Вирче с рибки“ наистина ли действа приспивно?
— Поне мен ме приспа — отговаря Ходжис. Не уточнява, че тогава е бил надрусан с лекарства. — В момента повече ме интересува Бабино. Той е замесен. Не разбирам как се е стигнало до това „партньорство“, но ако още е жив, ще ни каже. Замесен е и още някой.
— Човекът, когото е видяла икономката — обажда се Холи. — Който кара стара кола с петна от грунд. Искате ли да ви кажа какво мисля аз?
— Давай.
— Единият от тях, или Бабино, или човекът със старата кола, е посетил Рут Скапели. Хартсфийлд сигурно ѝ е имал зъб.