Ходжис не бе долавял толкова гняв и негодувание в гласа на бившия си партньор.
— В този момент ми позвъниха по телефона и… нали помниш как сутринта ти казах, че преди идването на патолога от Съдебна медицина дежурният лекар е взел проба от белезникавият прах в устата на Хартсфийлд?
— Да.
— Обаждаше се тъкмо този лекар. Саймънсън му е името. Резултатите от Съдебна медицина ще са готови най-малко след два дни, но Саймънсън веднага анализирал белезникавото вещество. Оказало се смесица от викодин и амбиен. Нито едното, нито другото лекарство не е било предписано на Хартсфийлд, а едва ли е можел да изприпка до най-близкия шкаф с медикаменти и да задигне няколко таблетки, нали така?
Ходжис, който вече знае какви обезболяващи е вземал Брейди, се съгласява, че е малко вероятно.
— Сега Изи е в къщата, сигурно стои настрани и си трае, докато типовете от ОКОР разпитват Брукс, който не помни дори собственото си име, ако не му го подскажат. Иначе се представя като Зет Бой, все едно е герой от комикс на „Марвел“.
Стиснал химикалката почти до счупване, Ходжис отново започва да пише нещо в бележника си, а Холи се навежда над него и като прочита фразата „АЛ БИБЛИОТЕКАТА Е ОСТАВИЛ СЪОБЩЕНИЕТО В СИНИЯ ЧАДЪР НА ДЕБИ“, се ококорва. Между временно Пийт продължава монолога си:
— Точно преди да дойдат онези от ОКОР — повярвай, не им отне много време, — попитах Брукс дали е убил и Брейди Хартсфийлд, а Изи му нареди да не отговаря.
— Какво? Сериозно ли говориш? — възкликва Ходжис. Тъкмо сега не му се мисли за влошаващите се отношения между Пийт и партньорката му, обаче е изумен. В крайна сметка, Изи е детектив от полицията, а не адвокат на Ал Библиотеката.
— Съвсем сериозно. После ме погледна и каза: „Не си му прочел правата.“ Обърнах се към униформените и ги попитах дали са го уведомили за правата му. „Разбира се“ — отговориха. Лицето на Изи пламтеше, обаче се беше запънала като магаре на мост. Каза ми: „Ако прецакаме това разследване, няма да обвинят теб, защото ще се пенсионираш след няколко седмици, но аз ще опера пешкира.“
— После са дошли хората от ОКОР…
— Да, и сега се обаждам от бараката на покойния доктор Бабино и задникът ми е посинял от студ. Изи знае, че ще ти телефонирам, бас държа. Знае, че ще споделя с добрия стар чичо Кърмит.
Вероятно е прав за последното. Но ако госпожица Хубави сиви очи наистина е решена да се издигне в служебната йерархия, както предполага Пийт, сигурно би нарекла обаждането с друга дума: портене.
— Този Брукс е загубил и малкото разум, който е имал, и е идеалната жертва, на която да се припише престъплението, когато новината гръмне в медиите. Нали се сещаш как ще представят случилото се?
Ходжис знае, но оставя Пийт да го каже.
— Брукс си въобразил, че е някакъв отмъстител и борец за справедливост, наречен Зет Бой. Дошъл тук, убил госпожа Бабино, щом отворила вратата, после убил и мъжа ѝ, когато онзи се качил в беемвето и се опитал да избяга. Накрая отишъл в болницата и дал на Хартсфийлд шепа хапчета от запасите в домашната аптечка на семейство Бабино. Без проблем е влязъл в ТМУ, понеже има карта за достъп и работи в болницата от поне шест-седем години. Важно е нещо друго — защо го е сторил? И какво е направил с трупа на Бабино? Защото тук го няма.
— Уместен въпрос.
Пийт продължава:
— Ще кажат, че Брукс го е натоварил в собствената си кола и я е зарязал някъде. Може би на връщане от болницата я е бутнал в пропаст или в някой водоем, но защо е оставил в коридора трупа на жената? И защо се е върнал на местопрестъплението?
— Ще кажат…
— Да, че е луд! Убеден съм! Идеален отговор за всичко, в което няма логика! И ако изобщо се сетят за Елъртън и Стоувър, което едва ли ще се случи, ще кажат, че е убил и тях!
„В този случай — казва си Ходжис — Нанси Олдърсън ще подкрепи версията им, поне до известна степен. Защото несъмнено Ал Библиотеката е човекът, когото е забелязала да наблюдава къщата на Хилтоп Корт.“
— Брукс ще го отнесе, ще овладеят медийното отразяване и ще приключат разследването. Но това не е всичко, Кърм. Не може да е. Ако знаеш нещо, ако имаш каквато и да е улика, следвай я. Обещай ми.
„Имам повече от една — мисли си Ходжис, — обаче Бабино е ключът към загадката, а е изчезнал.“
— Имаше ли много кръв в колата, Пийт?
— Не, обаче криминалистите вече потвърдиха, че е от кръвната група на Бабино. Разбира се, това не означава, че… мамка му. Затварям. Изи току-що излезе през задната врата с единия от ОКОР. Търсят ме.
— Добре.
— Обади ми се. Ако ти трябва нещо, до което имам достъп, само кажи.