— Сега ли? За изпита CAT.
„Аха — мисли си той, — прословутия Стандартизиран Академичен Тест, който помага на Отдела по научно земеделие да отсява плявата от зърното.“
— Много съм зле по математика — признава тя. — Гола вода съм.
— Разбирам.
— Ако не изкарам най-малко шестстотин и петдесет точки, няма да ме приемат в добър колеж.
— А ще си късметлийка, ако изкараш и четиристотин — отбелязва той. — Не е ли така, Елън?
— Да. — Сълзите ѝ преливат от очите ѝ и започват да се стичат по страните ѝ.
— А и по английски ще се представиш зле — добавя Брейди. Постепенно я „отваря“, което му доставя най-голямото удоволствие. Все едно да бръкнеш в корема на животно, което е зашеметено, но още живо, и да му изкараш червата. — Ще се панираш.
— Вероятно ще се панирам — повтаря Елън. Вече хлипа с глас. Брейди проверява краткосрочната ѝ памет и разбира, че родителите ѝ са отишли на работа, а братчето ѝ — на училище. Така че нека си хлипа. Няма кой да я чуе.
— Не вероятно. Ти ще се панираш, Елън. Защото няма да издържиш напрежението.
Тя хлипа.
— Кажи го, Елън.
— Няма да издържа напрежението. Ще се панирам, а ако не вляза в добър колеж, татко ще се разочарова, а мама ще се ядоса.
— Ами ако не влезеш в никакъв колеж? Ами ако единствената работа, която успееш да си намериш, е да чистиш къщи или да сгъваш дрехите в някоя обществена пералня?
— Мама ще ме намрази!
— Тя вече те мрази, нали, Елън?
— Аз не… Не мисля…
— О да, мрази те. Кажи го, Елън. Кажи „Майка ми ме мрази!“
— Майка ми ме мрази. Боже, толкова ме е страх и животът ми е толкова гаден!
Ето това е най-големият дар, комбинация от хипнозата на играта и от способността на Брейди да прониква в умовете на хората, щом се „отворят“ така, че да им въздейства. Обичайните страхове, с които хлапета като това живеят и които са като неприятен фонов шум, могат да се превърнат в опустошителни чудовища. Малките балончета параноя могат да се издуват, докато станат големи колкото дирижабли.
— Можеш да престанеш да се страхуваш — казва на момичето. — И да накараш майка си да съжалява много.
Елън се усмихва през сълзи.
— Можеш да забравиш всичко това.
— Мога. Мога да забравя всичко това.
— Можеш да си в покой със себе си.
— Покой — въздиша тя.
Чудесно! Изминаха седмици, докато отвори майката на Мартийн Стоувър, която все спираше демото, за да играе проклетия си пасианс, и много дни, докато овладее ума на Барбара Робинсън. Друго си беше с Рут Скапели и с тази пъпчива ревла в натруфената ѝ розова стая. Необходими му бяха само няколко минути. „Но пък — казва си — открай време съм си схватлив и се уча бързо.“
— При теб ли е телефонът ти, Елън?
— Ето го. — Бърка под една декоративна възглавничка. И телефонът ѝ е в бонбоненорозово.
— Искам да напишеш нещо във Фейсбук и в Туитър. За да го прочетат всичките ти приятели.
— Какво да напиша?
— Да речем „Вече съм в покой. И вие можете да бъдете. Отидете на zeetheend.com.“.
Тя се подчинява, обаче пише много бавно. Когато са в това състояние, хората сякаш са под вода. Брейди си напомня колко добре върви всичко и се опитва да не губи търпение. Когато малката е готова и съобщенията са изпратени — още запалени клечки кибрит, хвърлени в сухия прахан, — ѝ предлага да отиде до прозореца.
— Мисля, че малко свеж въздух ще ти дойде добре. Ще ти избистри главата.
— Малко свеж въздух ще ми дойде добре — повтаря тя, отмята завивката си и спуска босите си стъпала на пода.
— Вземи играта.
Тя се подчинява.
— Преди да отвориш прозореца, отиди в главното меню, където са всички иконки. Можеш ли да го направиш, Елън?
— Да… — Дълга пауза. Тази глупачка ще му скъса нервите. — Да, виждам иконките.
— Чудесно. Сега отиди на „Кръстословици“. Дъската за игра с гумичка.
— Виждам я.
— Докосни я два пъти, Елън.
Прави го: играта просветва в синьо. Ако някой се опита да използва отново същото устройство, то пак ще светне и ще изгасне завинаги.
— Сега можеш да отвориш прозореца.
Нахлува студен вятър и отмята косата ѝ. Тя се поколебава, изглежда на ръба на пробуждането и за миг Брейди усеща как му се изплъзва. Все още е трудно да контролира от разстояние набелязаните мишени, дори когато са в хипнотичен транс, но е сигурен, че ще подобри техниката си. Съвършенството се постига с тренировки.
— Скачай — прошепва Брейди. — Скачай и няма да се налага да вземаш CAT. Майка ти няма да те мрази. Ще съжалява. Скачай и нещата ще си дойдат на мястото. Ще получиш голямата награда. Наградата е сън.
— Наградата е сън — съгласява се Елън.