Край на дежурството

— Наблъскал го е със стероиди — добавя Джером.

— Какво означава това? — пита Ходжис.

Джером кима на Холи и тя обяснява:

— Някой е качил скрита програма в демото, което по принцип е леко хипнотизиращо. Програмата не е била активна, когато играта е била в Дайна, нито когато ти си я включил снощи, Бил — което е добре за теб, — но някой я е пуснал след това.

— Бабино?

— Или той, или някой друг, ако полицията е права и Бабино е убит.

— Може да е била предварително настроена — промърморва Джером и пояснява на Ходжис: — Нали знаеш, като аларма на часовник.

— Да видим дали съм разбрал. Програмата си е била там през цялото време, но е проработила чак когато днес включихме играта на Дайна, така ли?

— Да — кима Холи. — Сигурно някъде е включен ретранслатор, нали, Джером?

— Да. Компютърна програма, която постоянно излъчва тази актуализация и само чака някой мухльо — в този случай мен — да включи заппита и да активира безжичната връзка.

— Това може да стане с всичките игри ли?

— Ако скритата програма я има на всичките, да — потвърждава Джером.

— Това е работа на Брейди. — Ходжис започва да крачи насам-натам, притискай длан до корема си, сякаш така ще хване болката и ще я задържи. — Шибаният Брейди Хартсфийлд.

— Как? — пита Холи.

— Не знам, но само това е логично. Опита се да вдигне във въздуха концертна зала „Минго“ по време на онзи концерт. Попречихме му. Спасихме стотици хора.

— Ти ги спаси, Холи — намесва се Джером.

— Тихо, Джером. Остави го да се изкаже. — В очите ѝ се вижда, че знае какво има предвид Ходжис.

— Минават шест години. Онези момиченца, повечето в началното училище през 2010, сега са в гимназията. Или в колежа. „Раунд Хиър“ отдавна са се разпаднали, и момиченцата вече са млади жени, харесват друга музика, но внезапно получават предложение, на което не могат да устоят. Безплатна електронна игра, ако докажат, че са били на концерта на „Раунд Хиър“ онази вечер. Играта сигурно им се струва старомодна като черно-бял телевизор, но какво пък — безплатна е.

— Да! — възкликва Холи. — Брейди е продължил да ги преследва. Това е отмъщението му, но не само към тях. Това е отмъщението му към теб, Бил.

„Което означава, че съм отговорен — опечалено си казва Ходжис. — Само че какво можех да сторя? Какво друго можехме да сторим всички? Щеше да взриви залата.“

— Бабино, представящ се като Майрън Заким, е купил осемстотин от тези игри. Трябва да е бил той, понеже е фрашкан с пари. Брейди нямаше пукнат цент, а се съмнявам, че Ал Библиотеката Брукс е събрал и двайсет хиляди долара в пенсионния си фонд. Тези игри сега са в ръцете на различни хора. И ако в тях е качена скритата програма, щом притежателите им ги пуснат…

— Момент! — прекъсва го Джером. — Наистина ли смяташ, че в тази гадост е замесен уважаван неврохирург?

— Да, смятам. Сестра ти го разпозна и вече знаем, че уважаваният неврохирург е използвал Брейди Хартсфийлд като опитно зайче.

— Само че Хартсфийлд е мъртъв — намесва се Холи. — Остава Бабино, който може също да е умрял.

— Може и да е жив — подхвърля Ходжис. — В колата е имало кръв, но трупът го няма. Не за първи път някой се опитва да инсценира собствената си смърт.

— Ще проверя нещо на компютъра. — Холи тръгва към приемната. — Ако безплатните игри имат новата програма от днес, тогава…

— Не разбирам как е възможно, но… — подхваща Джером.

— Бабино ще ни каже — прекъсва го Ходжис. — Ако още е жив.

— Чакай малко. Барб говореше за глас, който ѝ казвал всякакви ужасни неща. Аз не чух глас и съм сигурен, че не ми се иска да се самоубия.

— Може би не си се поддал на хипнозата.

— Напротив. Чух текст с мелодийката и ми се струва, че имаше и думи в сините проблясъци. Като скрити съобщения. Но… нямаше глас.

„Може да има стотици причини за това — казва си Ходжис. — Джером не е чул глас, но това не означава, че повечето от хлапетата, получили безплатни игри, няма да чуят.“

— Да речем, че този ретранслатор е бил включен през последните четиринайсет часа — разсъждава Ходжис на глас. — Знаем, че е бил, преди да пусна играта на Дайна, защото щях да видя номерираните рибки и сините проблясъци. Така че въпросът ми е следният: възможно ли е програмата да е добавена, ако игрите са изключени?

— Няма начин — обяснява Джером. — Трябва да са включени. След това обаче…

— Активен е! — извиква Холи. — Лошият сайт zeetheend е активен.

Джером се втурва към бюрото ѝ в приемната. Ходжис го следва по-бавно.

Холи усилва звука на компютъра си, музика изпълва помещенията на „Търси се“. Този път не „Край красивото море“, а „Не бой се от Жътваря“ на „Блу Ойстър Кълт“. Докато звучи „четирийсет хиляди мъже и жени всеки ден, още толкова на идния ден“ — Ходжис вижда осветен от свещи погребален салон и ковчег, покрит с цветя. Край него минават усмихнати млади мъже и жени, движат се насам-натам, напред-назад, избледняват, появяват се повторно. Някой от тях помахват, други показват знака на победата. Под ковчега има поредица от съобщения, които се издуват и свиват като бавно биещо сърце.