— Ти с кого разговаря?
— С немеца и с монаха.
— Естансиерото не беше ли там?
— И той беше.
— Тогава трябваше да говориш с него, а не с немеца!
— Така и исках. Още отначало им казах, че ми е наредено да разговарям единствено с Монтесо, но по-късно бях много доволен, че немецът проведе преговорите вместо него, понеже прояви изключително благоразумие. Вероятно Монтесо щеше да откаже да ни даде парите, а изглежда немецът го придума. Самият той го спомена.
— Само като го погледна и ми се изпарява всяко доверие към този човек. Продължавай разказа си!
— Не мога да се разпростирам надълго и нашироко, защото ще са ми необходими час и половина да се върна по същия заобиколен път, за да ги заблудя. Дойдох само за няколко минути, колкото да ви осведомя какво става и да ви успокоя. И тъй, слушайте!
Той ми разказа случилото се съвсем правдиво. Когато свърши, тримата останаха минута-две безмълвни. Размисляха. После лейтенантът попита:
— Успя ли да видиш дали някой те следи?
— Често се спирах и внимателно се оглеждах назад, ала не забелязах жив човек.
— А немецът наистина ли искаше да смъкне от сумата, както и да се подпишеш?
— Да, точно както ви го разказах.
— Хм! Тогава изглежда крои някакъв коварен план.
— Че какъв ли може да е?
— Не знам, но бъди предпазлив! Вземеш ли парите, не тръгвай пак по обиколни пътища, ами ела направо тук.
— Но тогава те веднага ще разберат как стоят нещата!
— Няма значение. Ще трябва незабавно да поемем обратно към нашите — не бива да губим нито секунда. Естествено ти няма да подпишеш с истинското си име, а с някакво друго, измислено.
— От само себе си се разбира. Но сега трябва да се връщам. Не бива да карам сеньорите да ме чакат.
— Добре, върви и бъди смел! Не че аз се страхувам, но все пак човек не може да не изпитва известно безпокойство, преди да е видял парите в ръцете си. Просто им нямам доверие.
— А аз им имам. Впрочем ако проявят намерение да ме измамят, съм твърдо решен да забия ножа си в гърдите на немеца, да се метна на коня и да офейкам. Преди да са се съвзели от уплахата си, ще съм вече в безопасност. Адиос!
Той възседна коня си и го подкара. Другите двама тръгнаха с него. Изкачиха се на хълма, няколко минути гледаха подир него, а после се върнаха на предишното си място.
— Тази история не ми харесва особено — заяви лейтенантът. — Поне да им беше поискал наличните пари и да ни ги беше донесъл. И ако му ги бяха дали, сега можехме да сме спокойни, а така съмненията ни остават.
Другият седна на земята, извади тесте карти и каза:
— В момента нищо не можем да променим и се налага само да изчакаме. Да си запалим по една тънка пура и да направим една игричка. А?
— Добре, да поиграем! Да става каквото ще, нали тук сме на сигурно място.
— Лъжете се, сеньори! Положението с вашата безопасност съвсем не е толкова розово.
Бях направил на естансиерото знак и докато изговарях последните думи, изскочих от храсталака, с лявата си ръка сграбчих за гърлото лейтенанта, който все още стоеше прав, а с десния си юмрук го ударих по главата. Той рухна в тревата. Монтесо бе не по-малко бърз. Той хвана изотзад другия с двете си ръце за врата, и силно му стисна гръкляна. Човекът изстена и конвулсивно зарита с крака. Незабавно беше разоръжен и вързан с едното ласо. Лейтенантът остана само кратки секунди в безсъзнание. Скоро отново се раздвижи и здраво стегнахме крайниците му с другото ласо. Когато отвори очи, лицето му придоби направо неописуемо изражение.
— Немецът! — процеди той.
— Да, немецът, сеньор! — кимнах му аз. — Много съм поласкан, че още помните физиономията ми.
— Вие сте сатана!
— О, не, сеньор! По-скоро проявявам истинско ангелско търпение. Вече над половин час лежа зад вас сред храстите и слушам как ме ругаете и въпреки това не ви затворих устата. И дори ви прощавам нелюбезността да изпратите при нас един ваш подчинен, вместо да дойдете самият вие. Но тъй като знам какво изисква добрият тон, идвам при вас да ви поканя да ни придружите до Естансия дел йербатеро.
— Настоявам да ме пуснете — кресна ми той.
— Потърпете още малко. За освобождаването ви ще поговорим по-късно, вероятно преди още да са изминали няколко седмици.
— Не се подигравайте! Става въпрос за живота на йербатерото и на неговия племенник.
— Но между другото и за десет хиляди боливианос. Дойдох да ви дам някои разяснения по тази точка. Няма да получите нищо — нито парите, нито живота на двамата пленници.
— Ще видим! Преди всичко настоявам да се отнасяте с мен като към офицер! Аз съм офицер от армията на Банда Ориентал и служа по заповедите на Латоре!