— Не е. Защо ми задавате такъв въпрос? Каква връзката има това с вашето подозрение?
— Има връзка, и то каква! Къде се намират двете места, където били скрити съкровищата? Близо ли са до Тукуман?
— Напротив, далеч от града са.
— Е, ами защо тогава падрето се е бил отправил към Тукуман, а не към въпросните места? Ще признаете, че за един стар човек прехвърлянето през Андите е не само тежко и трудно, но дори и опасно за живота, нали?
— Така е. Високото кръвно налягане, предизвикано от извънредно разредения въздух, винаги представлява голяма опасност за живота на старите хора.
— Вие ми казахте, че падрето е бил стар човек, следователно това пътуване е било опасно за живота му. Никой няма да вземе да се излага на подобна опасност, ако не го принуждават някакви важни причини. Сигурно падрето е искал да прибере съкровищата. Обаче един духовник не се нуждае от земни блага. И ако все пак се е домогвал до богатствата, то той положително не ги е желаел за себе си, а за някакви други хора. Признавате ли, че е така?
— Да, понеже вашите доводи са твърде убедителни.
— За кого ли са били предопределени съкровищата? Да не би сендадорът да е бил техен наследник?
— Едва ли първоначалните намерения на монаха са били такива.
— Навярно и по-късно не са се променили. Сендадорът изобщо не е трябвало да научава каквото и да било за цялата работа. Едва с приближаването на смъртта падрето е решил да му разкрие тайната си. Направил го е по принуда. Но къде ли можем да търсим хората, на които всъщност е искал да се довери?
— Естествено това са доминиканците в Тукуман.
— Сигурно. Навярно членовете на този монашески орден са могли по-добре да разчетат писмото или да разберат значението на двете кипута, отколкото сендадора. Една основателна причина, за да предположим, че завещанието на падрето не е било предназначено за него, а за тях.
— Но нали падрето изобщо не е носил кипутата у себе си!
— Не го вярвам.
— Моят приятел каза, че било така и аз нямам причина да се съмнявам в думите му.
— Но затова пък аз имам толкоз по-основателна причина. От къде произхождаше падрето?
— Не знам, понеже не го е споделил със сендадора.
— Къде са били сбирките му, за които споменахте? Къде е била книгата, дето останала неотпечатана, тоест къде е бил ръкописът на този толкова значителен труд?
— Никой не знае.
— Нима падрето е умрял, без да съобщи тъкмо тези тъй важни неща на сендадора? Нима е носил у себе си само «превода» на кипутата, но не и самите кипута, които са поне, обърнете внимание, казвам «поне» също толкова ценни, колкото и «преводът» им?
— Хм! Наистина ме затруднявате с тези въпроси.
— Убеден съм, че те ще поставят приятеля ви в още по-голямо затруднение. Ако предположенията ми са верни, той е присвоил незаконно не само писмото, но и двете кипута.
— Но нали ви казах вече неколкократно, че те изобщо не са били у падрето!
— А аз твърдя, че са били у него. Заедно с писмото ги е поверил на сендадора. Вашият приятел разбира кечуа, нали?
— Да.
— Но не може да разчита кипута, така ли?
— Не може.
— Е, тогава двете кипута са му били не само излишни, но дори и опасни. След като е прочел писмото, той е научил тайната. Но тя е щяла да бъде издадена, ако по-късно по някакъв начин макар и случайно изгуби кипутата и те попаднат в ръцете на някой човек, който умее да ги разчита. Това налагало на сендадора да се освободи от тях, да ги унищожи. Впрочем той какво възнамерява да прави, след като издирванията му са останали напразни?
— Не се отказва от тях, ще ги продължи.
— И въпреки всичко няма да постигне нещо повече.
— А може и да постигне, понеже е решил да се довери на някой човек, който ще успее да се справи с приложените скици по-добре от самия него. Получих поръчението да се огледам за такъв човек и ми се струва, че съм го намерил.
— Предполагам, че имате предвид мен.
— Разбира се.
— Тогава много се заблуждавате. Аз съм съвсем непригоден и безполезен за вашите цели. Тази работа ми се вижда съмнителна. Защо самият сендадор не си потърси подходящ човек? Защо се крие в непристъпните гори и предоставя на вас една задача, която би могъл поне също толкова лесно да изпълни? Вярно, че в такъв случай и на него ще му поставят същите въпроси, които поставям сега и на вас. При някои съмнителни моменти вие като посредник имате възможност да се измъкнете по някакъв начин или да се позовете на него, докато той ще трябва да отговаря очи в очи, а това не е безопасно.