— Но нали след като ви заведа при него, пак ще трябва да отговаря на въпросите ви?
— Да, но тогава за мен ще е вече твърде късно да се оттегля от начинанието.
— О, не! Всеки миг ще можете да се откажете.
— Разбира се, но като чужденец ще се окажа съвсем сам и изоставен в някоя девствена гора или пък в пустините на Гран Чако и ще бъде загубен. Нима сендадорът не си е направил тази сметка?
Изпаднал в комична ярост, Монтесо зарови ръце в своята чорлава коса.
— Сеньор, съвсем ще ме побъркате с вашите неоснователни подозрения! Но все още се надявам да успея да променя мнението ви и да ви спечеля за нашите планове.
— Не се надявайте кой знае колко много! Повтарям, че като чужденец съвсем не съм най-подходящият човек за тази работа. Вие не подозирате какви трудности трябва да се преодолеят, за да се открие съответното езеро или зазиданата шахта.
— Едва ли ще намерим шахтата, но вече открихме езерото. Ала не и точното място.
— Вярвам ви. А и да го бяхте открили, да не би да си мислите, че ще е необходимо само да се гмурне някой, за да извади съкровището? Не, в най-добрия случай вашата задача може да бъде решена от някой специалист, който дълги години е изучавал тукашния начин на живот и познава страната, докато аз се намирам тук само от няколко часа и освен това не съм нито учен, нито специалист.
— Все някак ще се оправим. Имам ви доверие. На първо време това ми стига. А споразумеем ли се, и вие ще имате полза. Нима не ми казахте днес, че не сте богат?
— Наистина го казах.
— Е, ами тогава помислете си само, че ако планът ни успее, веднага ще станете много богат човек.
— Това не ме привлича. Няма да се впусна в опасни приключения заради някаква толкова съмнителна печалба.
Отдавна се бях нахранил. Йербатерото приключи с вечерята си едва в този момент. Той смачка кърпата за ядене на топка, ядосано я хвърли върху масата и попита:
— Значи се отказвате от нас, така ли?
— Не, ще тръгна с вас, но без да поемам каквито и да било задължения.
Намръщеното му лице незабавно пак се проясни.
— Добре, добре! — рече той. — Това се казва мъжка дума! Значи се споразумяхме, нали?
— О, не! Ще ви призная най-откровено, че тази работа ме привлича, отговаря на определени мои влечения И тъй като и бездруго съм решил да поогледам хората и страната, то ще е най-добре да постъпя подобно на онези, които искат бързо да се научат да плуват — ще скоча във водата там, където е най-дълбока. Но ще ви поставя някои условия.
По лицето на Монтесо се разля широка усмивка. Извънредно много го зарадваха думите ми, че ще отида с тях. Всеки следващ ден ми доказваше, че той наистина ме беше обикнал с цялото си сърце.
— Кой ще участва в това пътуване? — осведомих се аз.
— Само сендадорът и ние, дето сме тук. Ние шестимата работихме заедно дълги години. Познаваме се. допадаме си и знаем, че можем да разчитаме един на друг. Ще си имате работа само със свестни и дискретни хора.
— Условията ми се основават именно на дискретността. Съвсем открито ви признах недоверието си към сендадора. Не само аз, но и вие сте заинтересуван той да не научи нищо за това. Ако ми обещаете да пазите пълно мълчание по този въпрос, ще се присъединя към вас, но иначе — не.
— Дадено! Ето ви ръката ми, сеньор! Естествено и вие трябва да изразите съгласието си! — обърна се той към своите другари.
Те охотно изпълниха подканата му и така бе решена съдбата ми в близко бъдеще. Присъединих се към йербатеросите.
— Значи най-сетне се споразумяхме — каза със задоволство Монтесо. — Всичко друго ще се нареди от само себе си. А сега още нещо важно, един въпрос за времето на тръгване и за вашата екипировка. Можете ли да отпътувате от града още утре предиобед?
— Нямам нищо против. Нали знаете, че нямам никаква причина да стоя тук по-дълго, отколкото е абсолютно необходимо?
— Тогава утре предиобед ще се видим. Остава само да набавим нужната екипировка.
— Какви неща спадат към нея?
— Едно пончо, шапка си имате. Липсва ви само кърпа за глава, която по време на езда да връзвате върху шапката си и то така, че отпред да прихваща освежителния ветрец и да го насочва към врата и тила. Това разхлажда много приятно. Още рано сутринта ще дойда при вас, за да ви помогна при покупката на вещите, защото в тези неща сигурно съм по-опитен от вас. Освен това се нуждаете и от чирипа, един вид одеяло, което се закрепва отзад за колана, после се изтегля между краката напред, където пак се завързва за колана. Имате нужда още и от широки леки панталони, каквито се носят из пампасите, а също и от здрави ботуши «а ла гаучо» без подметки. Към всичко изброено ще прибавим седло тип рекадо, пушка, ласо, бола и нож. Лека полека ще се научите сносно да си служите с ласото и болата. Тъй като ви смятам за мой гост, ви моля най-учтиво да ми разрешите да поема разноските по вашата екипировка.