— Е, срещу това нямам абсолютно нищо против.
— И не бива да се сърдите, че позволих на онзи кабалиеро да язди с нас. Нямате никакво основание.
— Значи той е кабалиеро, а не обикновен човек, така ли?
— Той е изискан и образован господин, висш полицейски служител.
— Тогава нямам какво да възразя срещу неговата компания, но при условие, че действително е такъв, за какъвто се представя.
— Разбира се, че е такъв. Защо да не е? Защо му е да ме лъже?
— Хм! Вашите думи ме карат да предположа, че всъщност не го познавате много добре.
— Познавам го, и то отблизо.
— Откога?
Монтесо се посмути.
— Е, ами — започна той, — всъщност едва… от вчера.
— Ха! И на това му казвате добро познанство?
— При тези обстоятелства — да. И вие самият го познавате. Припомнете си само онзи господин, дето снощи седна на една маса близо до нашата, а после ни помоли за разрешение да поиграе с нас на карти.
— Той ли е? Хм!
Промърморих нещо замислено под нос. Това даде повод на Монтесо да попита:
— Да не би да имате някакви съмнения?
— Имам. Все пак ми изглежда твърде млад за една толкова важна служба, която предлага голям опит, както и твърде солидна кариера зад гърба.
— Не мислете така! Тук хората правят кариера по-бързо, отколкото другаде. Има и по-висши служители, които не са кой знае колко по-възрастни от него. Вие ще се запознаете с един високо образован и много сведущ човек. Когато му казах, че с нас ще язди един немец, който е обиколил света, той страшно се зарадва.
— Къде се намира в момента? От жилището му ли ще го вземем?
— Не. Уговорихме се да се срещнем извън града.
— Това не ми харесва. Един чиновник с такова високо положение не се присъединява към спътниците си извън града като някой разбойник, който върлува по пътищата. Защо не дойде с вас в хотела, за да ми се представи? Защо не иска да го вземем от жилището му? Знаете ли изобщо къде е то?
— Не.
— Но поне името му знаете, нали?
— Да. Казва се сеньор Карера.
— Благозвучно име. Да се надяваме, че човекът му подхожда. Ако бяхме отишли до жилището му да го вземем, щяхме да имаме доказателство, че той действително е онзи, за когото се… ах, сеньор, каква небрежност!
Докато изговарях последните думи, аз бръкнах в джоба си и се престорих, че търся нещо. В същия миг спрях коня си и направих разтревожена физиономия.
— Какво има? Какво ви стана? — попита ме той.
— Току-що забелязах, че съм забравил кесията си в хотелската стая.
— Не е кой знае какво нещастие, понеже тя сигурно е все още там. Ще изпратя един от моите хора да я донесе.
— Благодаря! Сам ще си я взема. Конят ми е по-бърз от вашите. Ако продължите да яздите бавно, скоро ще ви настигна.
Без да изчакам възраженията му, аз обърнах моя кон и препуснах обратно, но не към хотела, понеже кесията ми си беше в джоба, а към сградата на полицейското управление, която се намираше близо да катедралата. Щом стигнах там, аз вързах коня си и след малко поисках да ме заведат при най-старшия от присъстващите в момента служители. Когато ме видя да влизам в толкова странното си за тукашните представи траперско облекло, човекът се стъписа.
Представих се и попитах дали при тях има някакъв со-misario criminal на име Карера.
— Не, няма такъв, сеньор — гласеше отговорът. — Вероятно като чужденец не сте чули добре името.
— О, не. Този човек сам се е представил под това име, като полицейски служител с такъв ранг.
— Сигурно е било шега.
— Но изглежда съществуват всички основания тази шега малко да се поразследва, понеже предполагам, че мнимият криминалист крои нещо лошо срещу мен.
— Тогава наистина ще трябва да се занимая със случая по-подробно. Моля, седнете!
Той посочи към един стол, където се настаних, а самият той зае мястото си зад бюрото. После постави пред себе си няколко листа бяла хартия, потопи писалката в мастилото и започна:
— Най-напред ще трябва да си запиша вашето име, възраст, национална принадлежност, месторождение, професия, имотно състояние, причината за вашето пребиваване в страната, както и някои други неща. Имайте добрината да отговорите на въпросите ми.
— За Бога! — извиках аз и незабавно станах от мястото си. — Нима е необходимо да бъда подложен на истински подробен разпит за установяване на самоличността ми?
— Разбира се. Абсолютно необходимо е!
— Но аз дойдох само за да направя оплакване и да ви помоля да ми дадете някой ваш служител, който да задържи въпросното лице.