— Какво ще възразим ли? Всичко, каквото казва този човек срещу нас, е лъжа, лъжа и пак лъжа! Не моят приятел нападна онзи човек, а беше тъкмо обратното.
— Тъй! А можете ли да го докажете?
— Естествено. Моят спътник ще го потвърди под клетва.
— Няма как да стане, понеже обвиняемият не бива да е едновременно и свидетел на самия себе си.
— Тогава в истинността на думите ми може да се закълне органистът, пред чийто дом се разигра всичко. Той беше свидетел на случката.
— Тук ли е този органист?
— Не. Знаете го не по-зле от мен.
— Тогава и той не може да стане свидетел.
— Настоявам да бъде доведен!
— Сеньор, нямаме толкова време. Впрочем той изобщо не ни е нужен, защото и без него знаем, че и двамата сте виновни!
— Нищо, абсолютно нищо не можете да знаете!
— Я не ми крещете така! Аз съм председател на този военен съд и ако е необходимо, ще се погрижа да се държите по-учтиво!
Тези думи още повече разпалиха гнева на Монтесо.
— Достатъчно съм учтив! — извика той. — Вашият човек свидетелства срещу нас, а ние оспорваме истината в показанията му. Неговите свидетели също като нашите се намират в Монтевидео. Значи тук може да става дума единствено за личните ни твърдения. А що се отнася до тях, ние сме двама срещу един!
— Но той е готов да потвърди с клетва истинността на показанията си!
— Ние също заявяваме, че сме готови да се закълнем, че лъже.
— Понеже сте обвиняеми, изобщо няма как да се стигне до полагане на клетва от ваша страна, тъй че процесът е загубен за вас.
— Е, тогава вървете всички по дяволите!
— Не, няма да вървим по дяволите! — извика обиденият майор. — Предупреждавам ви. Кажете ли само още една такава дума, ще наредя да ви пребият. Запомнете го!
— Само посмейте! Ще отговаряте за днешното си своеволие, сеньор! Ще направя срещу вас оплакване в полицията!
— Я не ставайте смешен! Изобщо няма да имате време за това. Ще докажем вината ви и ще ви застреляме, или ще ви удавим в реката.
— Няма да дръзнете!
— Ще дръзнем, и то как, ако не успеете да докажете, че сте невинни.
— Но вие не ни давате никаква възможност да го докажем! Готови сме да доведем свидетели.
— Нямаме толкова време и следователно е ненужно.
— Е, тогава можем само просто да кажем, че този сеньор Карера лъже.
— Не го вярваме. Към него имаме повече доверие, отколкото към вас. Чужденецът наистина е искал да намушка с нож неговия приятел.
— Е, добре! Ами аз какво съм направил там?
— Нищо. Но после вие сте отишли до жилището на въпросния човек, нападнали сте го и жестоко сте го били. Ще отречете ли?
— Няма.
— Значи се признавате виновен за нанасяне на телесни повреди?
— Не. Ние напердашихме един подлец. Кожата му тук-там се разрани. Ако на туй му викате телесни повреди — е, добре, тогава нека бъде така!
— В такъв случай какви ми ги дрънкате за невинност! Заслужили сте си смъртта.
— Смъртта ли? Че кой ще вземе да ме осъди на смърт само защото съм нашарил гърба на един мерзавец?
— Ние, сеньор! Ще ви осъдим и вие ще трябва да се примирите с присъдата. Ще постъпите много умно, ако престанете непрекъснато да ми възразявате и да отричате. За съжаление ще се видим принудени да убием и двама ви, но все пак ми се иска смъртта ви да е по възможност по-лека и по-нежна.
— По дяволите! Не желая да бъда убит нито нежно, нито грубо! Разберете го, сеньор! Онова, което възнамерявате да направите, е убийство. Заради един хубав бой на някакъв си пропаднал тип никого не осъждат на смърт!
— И още как! Ние сме длъжни да съдим по законите на военнополевия съд! Обявявам военно положение на мястото, където се намираме в момента. Сега вече ще разберете, че съм принуден да бъда изключително строг!
— Не, изобщо не го разбирам. Още веднъж заявявам, че няма да допусна да ми казвате или нареждате каквото и да било!
— А аз ви повтарям, че нямам никакво намерение да ви позволя да ме обиждате. Ако продължавате по същия начин да разговаряте с мен, сам ще сте си виновен, че ще прибягна до по-строги мерки!
— Да не би да ме заплашвате? И през ум не ми минава да ви разреша току-така да се отнасяте с мен като към престъпник.
— Е, ами че тогава опитайте се да ми попречите! Вържете го!